Последни епизоди
-
Откраднаха вниманието на децата | Гост Йоан Запрянов [Agent 001 #47]
В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Йоан Запрянов, журналист във в. "Капитал" и докторант по "Психология на виртуалния свят и социалните мрежи" в Софийския университет. Основната тема е ограничаването на социалните медии за деца и младежи, разглеждайки въпроса от психологическа, регулаторна и икономическа гледна точка. Обсъжда се психологическата криза, която експерти като Джонатан Хайд наричат "Голямото препрограмиране" на детството след масовото навлизане на смартфони между 2010 и 2015 г. Говори се за връзката на това явление с рязкото влошаване на психичното здраве, тревожността и случаите на самонараняване сред подрастващите. Ще чуете и как технологичните компании умишлено създават продукти, целящи зависимост, като заобикалят съзнателната мисъл и активират примитивните реакции в мозъка – процес, наречен от Тристан Харис "надпревара към дъното на мозъчния ствол".
-
ИИ -ти баща, ти майка! [Vox Nihili със Стоян Ставру #267]
В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. Ако искате да се запознаете с един психоаналитичен прочит на изкуствения интелект, този епизод е за Вас.
-
Пробив в чистата енергия – [Ratio Weekly с Никола Кереков #284]
В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за сътресенията в космическата индустрия – от подготовката на NASA за мисията Artemis II и неуспехите на китайски ракети, до забавянето на ракетата Neutron на Rocket Lab и амбицията на Австралия да изгради собствен независим достъп до орбита чрез мащабна държавна инвестиция. След това ни пренасят към голям пробив във физиката – ключова стъпка към по-реалистичен и устойчив ядрен синтез, с потенциални последици далеч отвъд енергетиката. Завършват с впечатляващ медицински напредък: микрочип, имплантиран в окото, който възстановява централното зрение при пациенти с тежка форма на макулна дегенерация. Обсъждат как работи системата PRIMA, защо резултатите ѝ се смятат за исторически пробив и как подобни технологии променят границите на възможното в медицината.
-
Спомен от сафари [inter alia с Васил Лозанов #72]
Това е един необичаен епизод на inter alia, в който вместо в разговор с гост се впускаме в спомените от едно променящо живота преживяване на водещия. Това не е пътепис или опит за такъв, а просто дневник от пътуването, в който са очертани едни от по-впечатляващите случки и срещи на Васко с Африка и с дивото. Разказът е съпътстван и от снимки на едни от най-важните моменти.
-
Египет и справедливостта [МААТ] [Vox Nihili със Стоян Ставру #266]
В Древен Египет справедливостта не е закон или процедура, а космически ред, наречен Маат, който прави света устойчив и обитаем. Тя не се „прилага“, а се поддържа чрез ритуали и всекидневни практики, които възпроизвеждат равновесието, които държи света защитен от нахлуващия хаос. Срещу Маат стои Исафет – като разпад и загуба на света. Фараонът не е законодател, а медиатор, чиято задача е да „прави Маат“, т.е. да възстановява реда, когато той е застрашен. Справедливостта не се доказва чрез спор, а се разкрива като истина – най-ясно в съда на мъртвите, където сърцето само свидетелства за живота си. В днешния епизод разговаряме, доколкото ни позволява огромната дистанция във времето, за възгледите на древните египтяни относно справедливото и честното.
-
Науката и медицината през 2025 [Ratio Weekly с Никола Кереков #283]
В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за най-големите научни пробиви през изминалата 2025 – от това как възобновяемата енергия най-сетне изпревари въглищата, през тревожните сигнали за планетарните граници и необратимото подкиселяване на океана, до революции в медицината като първата напълно персонализирана генна терапия, лечение на редки заболявания още преди раждането, и нови оръжия срещу рак, малария, HIV и гонорея.
-
Филмовата критика като (потенциален) коректив [Pop Script c Благой Иванов #13]
Този филмарски епизод включва в програмата си: Що е то критикуване на филми – анализ и контекст с елементи на лични мотиви. Критиката може ли да бъде изкуство? Критиката може ли да бъде обективна? Критиката може ли да бъде наистина ефективна? Нарцисизмът пречи ли ни да оценяваме адекватно дадено произведение? Моралът и релативизмът при художествените търсения Класическите теоретици и историци, занимаващи се със седмото изкуство – от Зигфрид Кракауер през Андре Базен до Тодор Андрейков Роджър Ибърт – първият кинокритик, удостоен с „Пулицър“ Какво свързва философи като Лудвиг Витгенщайн, Ерих Фром и Жил Дельоз с киното? Критиците, превърнали се в творци – режисьорите Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Шаброл от „Cahiers du Cinéma“ са сред стожерите на Френската нова вълна, но има и редица други примери, сред които са по-късните Питър Богданович, Пол Шрейдър и Пак Чан-уук Режисьорите, които не са критици, но имат аналитично мислене и огромна филмова култура – Уди Алън, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Куентин Тарантино, Едгар Райт и Шон Бейкър Режисьорите, които пишат за кино – важни книги, написани от творчески великани: „Монтажът“ на Сергей Айзенщайн, „Уловеното време“ на Андрей Тарковски и „Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч
-
Съдебни роли в българската литература [Vox Nihili със Стоян Ставру #265]
В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти.
-
Космосът през 2025 [Ratio Weekly с Никола Кереков #282]
В този епизод на Ratio Weekly правим голям обзор на най-важното от космическата 2025 — година, в която изстрелванията станаха повече от всякога, а надпреварата в орбита се усеща по-остро от години насам. Говорим за възхода на Blue Origin и дългоочаквания старт на New Glenn, както и защо това беше трудна година за NASA и за пилотираните мисии като цяло. След това се пренасяме на борда на МКС, където напрежението не липсва — от проблемите и трудните решения за NASA и Роскосмос, през добрите новини за Байконур и станцията, до моментите, в които се стига до спешни сценарии и евакуация на екипаж. Накрая гледаме напред — към завръщането на Луната и предизвикателствата като проблемите с топлинния щит, към новата ера в наблюдението на небето с Vera Rubin в Чили и новия „Супер-Хъбъл“, който очаква изстрелване. И завършваме с научните сензации: загадъчния обект 3I/ATLAS, най-силните свидетелства досега за възможен живот на екзопланета, и нови следи, които отново повдигат въпроса — имало ли е живот на Марс?
-
ИИ психологически манипулатор | Доклад 001 [Agent 001 #46]
В този епизод, Кив и Тулечки се завръщат с за да обсъдят дълбоката намеса на изкуствения интелект в ежедневието и човешката психика. Започват с разкрития около Meta и тяхната "стратегия" за управление на възприятието за измамни реклами, за да се представят по-добре на външни проверки. Говорят за абсурдния случай със задръстването, причинено от 50 автономни коли на Waymo в Сан Франциско, но веднага след това навлизат в математиката на трафика, за да обяснят как дори малък брой умни коли всъщност биха могли да решат проблема. Освен това, обсъждат и амбициозните научни проекти за синтетично човешко ДНК и за създаването на синтетична бактерия с най-компресирания генетичен код. Във втората, по-дълбока част, водещите се фокусират върху ИИ като психологически манипулатор. Обсъждат как родители използват ChatGPT за генериране на персонализирани приказки за лека нощ, което променя начина, по който децата възприемат бота, възприемайки го като същество с чувства. Разглеждат и новия феномен „чатфишинг“ в приложенията за запознанства – изграждането на фалшива, перфектна онлайн личност с помощта на ИИ. Накрая питат за най-мрачната страна на влиянието на ИИ, като разглеждат първия правен случай, в който чатбот е обвинен, че е подсилил параноидни делюзии, довели до убийство и самоубийство.