Podcast: Vox Nihili

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Водещи са Любомир Бабуров и Стоян Ставру.

Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция “Етически изследвания” в Института по философия и социология при Българската академия на науките, чийто основни интереси в областта на биоетиката и биоправото, философията на собствеността, етика на технологиите и пресечните точки между философи, литература и право. Негова основна цел при организирането и провеждането на епизодите на подкаст серията “Вокс нихили” е да направи по-видим и по-интензивен приносът на академичната общност за решаването на едни от най-важните социални и културни въпроси на нашето съвремие.

  • ФРАНКЕНЩАЙН: кой е чудовището – [Vox Nihili със Стоян Ставру #278]

    В разговора Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру разглеждат „Франкенщайн“ като история не просто за създаването на живот, а за отговорността, която идва с него. Те обсъждат границите между наука и морал, отношенията между създател и създадено, както и въпроса дали знанието може да бъде неутрално, когато има реални последствия. Разговорът минава и през теми като самотата, отхвърлянето и това как те могат да изкривят човешкото поведение, поставяйки под въпрос както ролята на правото, така и границите на човешката амбиция.

  • Мирът [… и неговите лица] – [Vox Nihili със Стоян Ставру #277]

    Епизодът разглежда различните измерения на мира – от разграничението между негативен (липса на война) и позитивен мир (наличие на справедливи и устойчиви отношения), до ролята на дипломацията, институциите и философските идеи зад мирното съжителство. Обсъждат се ключови концепции като „триъгълника на насилието“, трансформацията на конфликти, различните форми на мир (студен, въоръжен, основан на страх) и връзката между мир, свобода и справедливост. Любо и Стоян Ставру поставят въпроса дали мирът е състояние, процес или идеал – и възможно ли е той да бъде измерван и устойчив в реалния свят.

  • Корупцията: животопис и смърт – [Vox Nihili със Стоян Ставру #276]

    В този епизод разглеждаме корупцията от философските ѝ корени при Платон до съвременните ѝ форми в държавата и институциите. Обсъждаме как се дефинира корупцията и как се различава от подкуп, лобизъм, клиентелизъм и конфликт на интереси, както и как функционира на практика. Разговорът навлиза и в по-дълбоки въпроси - как се „завладяват“ институции, каква е разликата между корупция и мафиотизация и възможно ли е системата да се рестартира чрез инструменти като лустрация или други радикални мерки.

  • Парменид [ДИАЛЕКТИКАТА и КОНЯТ] [Vox Nihili със Стоян Ставру #275]

    „Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика.

  • АЛУМНИ: Университетът и неговите възпитаници [Vox Nihili със Стоян Ставру #274]

    В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът.

  • Дадаизмът [Да-да и И-И] [Vox Nihili със Стоян Ставру #273]

    Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру разговарят за дадаизма – какво представлява и как се ражда в контекста на войната, какво стои зад неговите манифести и ключови фигури, и защо движения като сюрреализма и концептуалното изкуство са тясно свързани с него. Обсъждат ролята на случайността, провокацията и езика, както и емблематични примери като Кабаре Волтер, жеста на Марсел Дюшан с писоара и експериментите на Ханс Арп. Разговорът стига и до по-съвременни теми – как дадаизмът се проявява днес в киното и културата, защо трудно се задържа като устойчиво течение и дали идеи като „дадаистки хакер“ или дори изкуствен интелект могат да носят неговия дух.

  • Лукс – [Vox Nihili със Стоян Ставру #272]

    Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралното значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост към излишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксът предизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белег за висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса като социално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало в символ на статус.

  • Ужасните приключения на Прашинко [ВЯТЪР работа] [Vox Nihili със Стоян Ставру #271]

    „Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра?

  • Смирената държава – [Vox Nihili със Стоян Ставру #270]

    Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека.

  • Великани – [Vox Nihili със Стоян Ставру #269]

    Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Vox Nihili.