Симулации [Vox Nihili #154]
В епизода Любомир Бабуров, Калина Петкова и Стоян Ставру обсъждат:
– Живеем ли в симулация?
– Каква е разликата между симулация и симулакрум (Жан Бодрияр)?
– На какво ни учат симулациите?
– Какво ни отнемат симулациите?
– Вредни ли са социалните мрежи?
– Каква е разликата между разказването на приказка и съвременните компютърни игри?
-Правят ли ни повече свободни технологиите и в частност: медиите?
– Ще го бъде ли Стоян в Амазония?
– Каква е разликата между „слабите“ и „силните“ медии?
– Защо дяволът е преди всичко „Изкусител“?
– Какво представлява перформативната симулация?
-Коя е „истинската“ реалност и наистина ли искаме да живеем… в реалността?
-Младите не са ли по-умни (адаптирани) от нас?
– Защо фейсбук създава (sic?) нови видове „приятелство“ и „общности“?
– Мога ли да share-на живота си със своята съпруга?
Дигиталната среда в наши дни създава редица ефекти, които са продължение на дадености, наблюдавани десетилетия по-рано. Когато сложим интернет и социалните мрежи в контекста на предшестващите ги медии, разбираме по-добре цялостните развития, от които е част днешната картина. Днешният разговор е разговор за последиците от технологичното усилване на медиите като генератори на симулирани реалности, в които хората губят стари и развиват нови умения. Има ли нещо лошо в „бързите“ медии и трябва ли да се притесняваме за децата … Или всъщност децата да се притесняват за нас? Чуйте.
===
За госта:
Калина Петкова е PR по образование и професионално ежедневие, което донякъде означава, че често е в симулация. При нас е по-скоро в качеството си на доктор по комуникации. Работила е в изследователски проекти, посветени на медийната среда у нас и от няколко години е лектор в магистърска програма „Семиотика, език и реклама“ в СУ.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/473
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support