Лахет [Смелостта] [Vox Nihili #206]

Vox Nihili
Vox Nihili
Лахет [Смелостта] [Vox Nihili #206]
Loading
/

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:

  • Кои са Лахет (Бабуров?) и Никий (Ставру?) и какво ловува този път Сократ?
  • Защо бащите се грижат за душите на своите синове, за да станат последните „хора с високи качества“?
  • Каква е разликата между мъжествеността, храбростта и смелостта?
  • Трябва ли да се „върне“ задължителната казарма?
  • Съществуват ли специалисти по смелост?
  • Кое е по-важно при смелостта: опитът или знанието?
  • Смели ли са животните?
  • Защо се карат Лахет и Никий така, че да се налага Сократ да ги усмирява като малки деца?
  • Каква е целта на „Сократовото разпитване“?
  • Какво означава да си „майстор в бягането“?
  • Какво представлява „световната душа“?
  • Каква е разликата между неразумното дръзновение и разумното упорство?
  • Кой говори „празни приказки“?
  • Каква е разликата между безстрашното дръзновение и „храбростта от предвидливост“?
  • Изчерпва ли смелостта „цялата добродетел“?
  • Какво се случва, когато всички са объркани в еднаква степен?
  • Кой е „възможно най-добрият учител“?
  • Какво означава да си смел днес: да стоиш на място и да не отстъпваш или да не оставаш неподвижен и непрекъснато да се учиш?
  • Смелост или глупост е готовността на Лахет и Никий да участват в разговор за смелостта заедно със Сократ?

„Лахет“ е диалогът, който поставя въпроса „Подходящо ли е за момчетата, или не е, да изучават да се бият в тежко въоръжение?“. Като цяло разговорът е за добродетелите и по-специално за смелостта, която получава няколко различни и все неприемливи за Сократ дефиниции, сред които: смелостта е налице, „ако човек остане в бойния ред, готов да се бие с враговете и не побягва“, т.е. вид издръжливост (упорство) на духа, съпроводена от разума; смелостта е вид знание – „знание за това, кое е опасно и кое безопасно по време на война и във всички останали случаи“. Наред с „древните“ въпроси на мъжеството, в разговора обсъдихме и част от съвременните проблеми, които поставя понятието за смелост в европейските постгероични общества.

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Гледайте и на видео: https://youtu.be/AWtPEBMKqeA

Споменато в епизода

„Никий: Според мене не знаеш, че който стане близък на Сократ по слово, като по род му се става близък. Та влезе ли в разговор с него, дори за нещо друго да почне да разговаря, Сократ го принуждава да разговаря и го развежда къде ли не, докато събеседникът не достигне до това да даде преценка за себе си по какъв начин живее в момента и какъв е миналият му живот. А щом се дойде до това, Сократ не го оставя, преди да изпита всичко възможно най-внимателно. Аз съм ми свикнал и знам, че няма как да не постъпи по този начин. Освен това знам лично, че и с мен ще се случи тъй. Но съм готов да изтърпя, Лизимахе, понеже общуването с него ми доставя удоволствие. При това смятам, че е полезно човек да си припомни какво върши или вече и извършил не както трябва. Човек, който не избягва подобно нещо, проявява загриженост за бъдещия си живот и съобразно с препоръката на Солон желае и счита за редовно да се учи, додето е жив, и не мисли, че старостта донася им сама по себе си. Аз съм свикнал пък и приятно ми е да се оставя на Сократовото разпитване. Освен това от доста време ми е почти ясно, че що присъства Сократ, нашият разговор ще бъде не за момчетата, а за самите нас.“

„Лахет: Очевидно Никой не иска да си признае честно, че не казва нищо смислено, и какви ли не аргументи привежда, за да прикрие объркването си. Ами и ние с тебе преди малко можехме да постъпим по същия начин, ако ляхме пожелали да прикрием, че си противоречим. Ако разискването ни ставаше в съда, тогава би имало някакъв смисъл да се постъпва тъй. Но сега в нашия приятелски кръг има ли смисъл човек да се кичи с празни думи?“

Сократ: И аз мисля, че няма никакъв смисъл, Лахете. Но нека да видим да не би Никий да мисли, че казва нещо смислено и да не би да казва тия неща само заради говоренето. Впрочем нека го попитаме да ни изясни какво мисли. И ако излезе, че е смислено това, дето казва, ще го възприемем. Ако пък не е смислено, ще му посочим грешката.“

„Никий: Лахете, аз не наричам храбри нито животните, нито каквото и да е друго същество, което поради незнание не се бои от опасното. Наричам го безразсъдно и лишено от чувство за страх. Мислиш ли, че наричам храбри и децата, които не се страхуват от нищо поради незнание? Напротив – смятам, че липсата на чувство за страх и храбростта не са едно и също нещо. Според мене за съвсем малко хора може да се каже че са храбри от предвидливост, а че са дръжки, борбени и безстрашни поради липса на предвидливост, може да се каже за мнозина – за мъже, жени, деца и животни. Та това, което ти и множеството наричате храброст, аз го наричам дръзновение. Храбростта, за която говоря, е основана на разум.“

„Сократ: А сега всички се объркахме в еднаква степен. Тогава на какво основание човек би излъчил някой между нас? На мен самия ми се струва, че никой не заслужава това. При това положение преценете: смятате ли, че мога да ви посъветвам нещо. Според мене – надявам се никой няма да ни издаде – трябва с общи усилия да потърсим възможно най-добър учител най-вече за нас самите, защото се нуждаем, после и за момчетата, и то без да щадим нито средства, нито нещо друго. А да се оставим такива, каквито сме, не ви съветвам. Ако някой ни се присмее, че на тази възраст сме тръгнали да ходим за учители, мисля, че трябва да цитираме за свое оправдание Омир, който казва: „Никак не е уместно да съпътства срам сиромаха.“ Затова нека не обръщаме внимание, ако някой рече нещо, ами с общи усилия да положим грижи за себе си и за момчетата“.
Платон

Хамет, прев. Б. Богданов

За госта

Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.

За подкаста

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.