Менон [Добродетелта] [Vox Nihili със Стоян Ставру #260]
В този епизод:
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат:
- Що за морска риба е торпедото?
- Има ли разлика между мъжката и женската добродетел?
- Какво общи имат геометричните фигури с обяснението на добродетелта?
- Трябва ли според Сократ (Платон) да се преподават добродетели в училище?
- Наистина ли добродетелта НЕ е в това „силно да желаеш прекрасното и да си способен да го постигнеш“?
- Каква е ролята на припомнянето при добродетелта?
- Как разпита на един роб може да бъде доказателство за съществуването на човешката душа?
- Разум ли е добродетелта и може ли да се постигне с учене?
- Какво правят „учителите по добродетел“?
- Кой е Анит (Апология) и защо се явява тук (Менон)?
- Какво показва това, че синовете на най-добрите често са неспособни да бъдат добродетелни?
- Каква е разликата между правилно мнение и знание?
- Кой връзва люлеещите се статуи на Дедал?
- Какво представлява умението за налучкване и защо съдиите „ту улучват, ту не“?
- Кои са онези, които са вдъхновени и екзалтирани от бога?
- Как добродетелта е свързана с божията учат?
- Кой се сенките измежду нас?
Дойде ред и на диалогът, който е съименник на Стоян: „Менон“. В него Сократ изследва природата на добродетелта като поставя въпроса дали тя може да бъде научена или е резултат от божествено вдъхновение. Диалогът е един от малкото, в които Сократ заявява, че знае нещо, въпреки че, разбира се, не успява да устои на изкушението да обори няколко поредни дефиниции за това какво представлява добродетелта. Теорията за припомнянето и демонстрацията с роба са едни от най-емблематичните части на „Менон“. Като поставя под съмнение устойчивостта на мнението като основа за действие, Сократ провежда разлика между истинското знание и правилно мнение. В крайна добродетелта се оказва способност, която хората притежават не в резултат на преподаване, а поради правилна насоченост на душата.
Представяне на гости:
Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.
За подкаста:
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.