Апология [Процесът] [Vox Nihili със Стоян Ставру #264]
Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
- Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“?
- Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ?
- Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня?
- Защо всички мразят „конската муха“ Сократ?
- Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите?
- Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ?
- Как са свързани богохулството и развалянето на младежите?
- Дали смъртта не е най-голямото благо?
- Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ?
- Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“?
- Колко тежат 30 гласа?
- Кой тича по-бързо: смъртта или низостта?
- Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята?
- Какви са паралелите между Сократ и Исус?
- Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ?
- Какъв е заветът на Сократ за неговите синове?
„Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни 🙂
Допълнителни материали:
Апология (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 1, С., Наука и изкуство, 1979.
Представяне на госта:
Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.