Горгий [БАБАТА] [Vox Nihili със Стоян Ставру #268]
Серията Vox NIhili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат:
- Кой е Горгий и защо ми са Пол и Каликъл?
- С какво се занимава реториката и какво общо има с ласкателството?
- Има ли „нещо повече“ в реториката освен създаването на убеждения?
- Каква е разликата между учението за справедливо и несправедливо (знание) и внедряването на убеждения (вяра)?
- Защо реториката не помага, а често вреди?
- Може ли Сократ да си говори сам?
- Каква е ролята на наказанието?
- Какво представляват раните, които неспроведливостите остават върху човешката душа?
- Кой е ненаситният човек?
- Може ли да напълним с вода пробита бъчва, като използваме сито?
- Свободен ли е този, който прави „каквото си поиска“?
- Кое е най-тежкото проклятия, което можем да хвърлим срещу своите врагове?
- Слабите ли правят законите и трябва ли да ограничаваме силните?
- Какво се случва на „поляната на кръстопътя“?
- Кое е по-добре от един адвокат на дъното на океана: гол и мъртъв съдия?
- Кои са Радаман, Еак и Минос?
„Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт.
Допълнителни материали:
Горгий (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 2, С., Наука и изкуство, 1979.
Представяне на госта:
Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.