Смърт от скука [Vox Nihili #59]
В този епизод на серията Vox Nihili решихме да проведем експеримент: може ли да се говори за скуката, без да е скучно. Не е сигурно доколко успяхме, но във всички случаи намесихме обичайните заподозрени: Паскал, Чоран и Хайдегер.
Към Стоян и Любо се присъединява Валентин Калинов, с когото обсъждат:
— Как сКУКата е свързана с КУКувицата?
— Как скуката разпъва времето „на кръст“?
— Каква е разликата между психологическата и метафизическата скука?
— Защо „да се отегчаваш означава да дъвчеш време така както се дъвче тютюн“ (Емил Чоран)?
— Прави ли ни по-креативни скуката?
— Може ли да наречем човека „скучаеща тръстика“ (по мотиви на Блез Паскал)?
— Може ли скуката да се споделя в едно приятелство, като успешен брак или като форма на палиативна грижа?
— Кой ни отне скуката?
— Какво мисли Хайдегер за скуката?
— Каква е връзката между скоростта и скуката?
— Защо скуката е в сърцето на Реда и правото?
— Може ли изкуството да ни спаси от скуката?
Не се задоволихме нито с когнитивните, нито с онтологичните и дори с нормологичните интерпретации на скуката, а вместо това отрекохме всички забавления, които ни разсейват „на дребно“. Аскеза!
Поговорихме си както за нашата нищета (като крехки и силно объркани същества), така и за обедния демон на акедията (религиозната меланхолия на изолиралия се в килията си монах).
Завършихме с един цитат, при който с битието проговори на Любо с гласа на Вальо:
„Всичко в живота е да умееш да скучаеш значимо.“
Емил Чоран
„Сълзи и светци“
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/194
Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio: ratio.bg/support