Суета на суетите [Vox Nihili #57]
В този епизод на серията Vox Nihili става дума за суетата като синоним на пустош, безполезност и „празни приказки“.
Валентин Калинов е гост на Любо и Стоян, с които обсъжда:
— „Каква полза за човека от всичкия му труд“ (Еклисиаст 1:3)?
— Поносима ли е мимолетността на човешкото съществуване?
— Има ли по-голям песимист относно нищетата на човешката природа от Блез Паскал?
— Каква е разликата между суетата и суетността?
— Каква е „работата на вятъра“, според бабата на Любо?
— Защо „всяка твар е като тревата“, „но словото Божие трае довека“ (Петър 1:24)?
— Какво представлява концепцията „моно-но-аваре“ и защо японците (отново) са различни?
— Кой е антонимът на суетата и има ли връзка той с Макс Вебер и капитализма?
— Как суетата подхранва модата?
— Има ли алтернатива „презрението към света“?
— Как суетата „свързва“ жената с огледалото?
— Върши ли положителна работа суетата, когато става въпрос за създаването на Аз-а?
— Каква е ползата от нарцисизма?
Питайки се дали има свят извън суетата, осъзнахме, че суетата е като плаващите пясъци: колкото повече приказваш за нея, толкова по-надълбоко затъваш в бездната й. Така от приказка на приказка стигнахме до „метасуета“ на Паскал, но и до „парадокса“ на Мандевил.
И все пак, след нас не остана нищо:
„Какво ще остане след мен?
Цветя – през пролетта,
Кукувица – в планините,
През есента – кленови листа.“
— Дайгу Рьокан (1758–1831),
японски поет и дзен монах
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/189
Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ration: ratio.bg/support