Умни договори, глупави договори [Vox Nihili #70]
В този епизод на Vox Nihili продължаваме крипто-темата като се фокусираме върху умните договори.
Константин Василев и Никола Тошев обсъждат с Любо и Стоян:
— Разумни ли са „умните“ договори?
— Какво им е на „глупавите“ договори?
— Какви са обещанията на умните договори (smart contracts)?
— Каква е връзката между вилиците и умните договори?
— Може ли да заменим доверието с алгоритъм?
— Кой мрази адвокатите?
— Става ли Любо за оракул?
— Защо все пак не може без Държавата или…?
— Умният договор като инвестиция във валута и като договор без насрещна страна?
— Защо бюджетът на Националната здравна каса не трябва да се управлява с умни договори?
— Защо възможността да нарушаваме правилата е толкова фундаментална предпоставка за постигане на справедливост?
— Може ли да говорим за „усилени“ договори?
— След постигането на каква доза предвидимост стабилността се превръща в антиутопия?
Тежката артилерия на криптопиратите този път насочи своите оръжия срещу адвокатите, съдиите и въобще срещу всички продажни юристи, които са си присвоили пространството, в което обществата обичайно сервират даровете на справедливостта.
След банкерите не трябвали да премахнем и другите досадни посредници, които ни помагат с изпълнението на договорите? Вместо да се договаряме и да разчитаме на инструментите на държавата да наложи принудително договорите ни, не може ли да си създадем реалност, в който неизпълнението е невъзможно? Рай на кредиторите, в който всяка норма и неумолим код. Или поне код, управляван от мнозинството…
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/230
Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio: ratio.bg/support