Сенчести дигитални практики [Vox Nihili #72]
В този епизод на Vox Nihili проследихме различните капани, заложени пред потребителя в страната на дигиталните чудеса.
Любо и Стоян обсъждат с Константин Василев:
— Как машините ни лъжат?
— Какво представлява т.нар. „мотел за хлебарки“ (roach motel)?
— Какво общо има кучето на Иван Павлов с лигите на Стоян и Любо?
— Защо трябва да внимаваме със скролирането на страниците в интернет?
— Какво означава избор „по подразбиране“ и кой го разбира?
— Може ли да излъжем бота … с бот?
— Как ни създават чувство за вина или усещане за недостиг?
— Защитава ли ни законът от неравноправни клаузи и общи условия, написани с дребен шрифт?
— Кой експлоатира нашия мързел?
— Как да живеем в царството на конклудентния клик?
— Могат ли да ни объркат/претоварят въпросите, които ни задават алгоритмите на различните съгласия?
— Има ли засрамени компании и дали „черните списъци“ са достатъчна гаранция за защита на потребителите?
— Кога пазенето на потребителите може да ги „изнежи“?
Използването на автоматизмите в човешката природа и натискането на копчетата в мозъците ни отдавна е превърнато в доходоносен бизнес. Практики на гребена на закона се опитват да направят разликата между печелившите и губещите бизнеси, а способността на съсловията да регулират отношенията с клиентите си посредством етични кодекси се оказва не съвсем ефективна. Върху немалка част от дигиталните пространства пада сянката на редица манипулативни техники, за които повечето от нас за съжаление не подозират. Надеждата? Е, според КИВ и в нашата информираност.
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/235
Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio: ratio.bg/support