Колективната памет [Vox Nihili #122]
В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мина Христова и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво представлява колективната памет?
– Кой владее Историята?
– Кой и защо практикува селективно забравяне с цел оцеляване и политически конформизъм?
– Какво представляват политиките на паметта?
– Каква е връзката на музите с паметта?
– Може ли паметта да бъде оръжие?
– Какво представляват т.нар. „представителни доказателства“ (Сюзан Зонтаг)?
– Как се провалят местата на паметта: свидетели, архиви, паметници и музеи?
– Могат ли технологиите да заместят колективната памет?
– Каква е разликата в паметта за Васил Левски и Христо Стоичков?
– Какво представлява комуникативната памет и съществува ли „обществен договор“ за общата памет?
– Как са свързани общностите и общата памет?
– Как повторението демонстрира „парадоксът на паметта“?
– Губим ли апетита си към историята във времена, препълнени с бъдеще?
– Защо бойните техники са се превърнали в „изкуства“?
Този разговор е за колективната памет: споменът за онези събития, които ни дефинират като част от общността. В него на няколко пъти съпоставяме стойността на „живата памет“ на свидетелите, чието съществуване е ограничено във времето, с по-„далекобойните“ във времето, обективни исторически следи, съхранявани в архивите, които обаче подлежат на различна интерпретация. И все пак миналото си остава „чужда страна“, а опитите за постигане на обективност и фактологичност като че ли винаги намират начин да се провалят.
===
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/383
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support