Комуникация без край [Vox Nihili #128]
В този епизод Никола Тулечки гостува на Любо и Стоян, с които обсъжда:
— Какво представлява комуникацията и от кога хората комуникират?
— Функционалност или емотивност?
— Как Гутенберг е „убил“ папата?
— Какво е това число „200“ и защо има значение за комуникацията?
— Каква е връзката между влакчето на ужасите и спиралата на споделянето?
— Как комуникационният излишък профанизира комуникацията?
— Възможна ли е комуникация, в която участва само един човек?
— Какви са границите на изкуствения интелект или е въпрос на време?
— Може ли един алгоритъм да ни бъде персонален треньор и учител?
— Може ли да настигнем „въображението“ на големите езикови модели или как ще ни лъжат „трансформаторите“?
— Как „изкуственият интелект“ компрометира уникалността на човека?
— Ще се справят ли децата?
— Ще изместят ли роботите-богомолци вярващите?
— Как да се насладим (или да се уплашим) от оркестър Бостън?
Анонсирането на новината за GPT4, както и надигащият се „лов“ за все по-добри модели за комуникация на естествен език, поставя настоящето в епицентъра на нова комуникационна революция.
В този разговор започнахме с комуникацията и нейното ускорение (дали човешката физиология все още може да отговори на начините за комуникация днес), за да се засилим и скочим в част от лавината от въпроси, поставяни от все по-добрата имитация на естествен разговор от изкуствения интелект (с кого комуникираме, когато комуникираме с ChatGPT, какво е бъдещето на комуникацията без хора или само с един човек, не превръща ли това комуникацията в своеобразна услуга и пр. и пр.).
Внимавайте, възможно е някой от участниците в разговора да е симулиран с AI 🙂
===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/398
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support