Алчност [Vox Nihili #137]
В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Каква е поуката от баснята за кокошката, която ражда златни яйца?
– Има ли разлика между алчност и нетърпение?
– Ако алчността е жажда, каква течност може да я удовлетвори?
– До къде може да ни доведе сребролюбието?
– Има ли празнота в основата на алчността?
– Какво представлява желание, изгубило се в себе си?
– Кой определя мярата на нуждата?
– По какъв начин израза „Много си стиснат“ е свързан с аналното (Фройд)?
– Алчни ли са животните/корпорациите?
– Може ли Стоян да бъде алчен на самотен остров?
– Каква е връзката между прогресът и алчността?
– Какво представлява „алчността за живот“?
– Как си купуваме „биологично време“?
– Може ли да измерим алчността?
Разговорът е трети пореден в рамките на темата „Седемте смъртни гряха“. Още в самото начало – преди да дадем традиционната „оперативна дефиниция“, се съгласихме, че греховете са взаимно свързани и сегрегирането им в отделни клетки е обречено усилие. И все пак алчността е грях, който лесно може да бъде култивиран, опитомен до различни форми на гарантиране на бъдещето, осигуряване на собствения интерес и предприемачество. Гримирането на алчността в ерата на свръхкапитализма не може да скрие прекомерността, която разрушава не само социалното, но и природното. Икономиката и екологията – и двете: науки, свързани с дома („ойкоса“), свидетелстват, че днес, чийто разрушителен ефект се проявява под формата на нарастващи неравенства и необратими климатични промени. Не, не бяхме алармисти. Слушайте и ще видите 🙂
===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/420
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support