Скорост (Към една етика на движението) [Vox Nihili #138]
В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Изключение или правило са пътните произшествия?
– Какво може да очакваме от дромоманите (Пол Вирилио)?
– Защо пътищата „ограбиха“ местата?
– Какво представляват „бавновъртежите“?
– Как скоростта е свързана със свободата и стремежа „да избереш всичко“?
– Оцелява ли смисълът в „бързото“ време?
– Има ли скоростта различни лица?
– Как технологиите осигуряват скорост на икономиката?
– Има ли мисъл от разговора за скоростта?
– Може ли да различим „добра“ от „лоша“ скорост?
– Изчезват ли ритуалите?
– Как скоростта се превръща във власт?
– Какво се крие зад „темпоралния“ невротизъм?
– Ще има ли ефект от въвеждането на по-малки данъци за автомобили, които технически не могат да вдигнат над определена скорост на пътя?
– Кога автомобилите ще отстъпят ?
Макар и провокиран от конкретни събития, днешният разговор е по-скоро философски опит върху обосноваването на една етика на движението. Противопоставянето на „Бъди бърз или умри!“ на „Бързай бавно…“ като че ли е изчерпало своята острота в ерата на свръхзвуковите технологии. Култът към скоростта е превърнал бързината в универсален инструмент, а колата – в олтар на една домашна религия на ускорението. Има ли място на бавното, извън маргиналните пространства на протестната и сегрегирането култура? Могат ли да бъдат бавни „умните“ градове и възможно ли е хората да се откажат от притежаването на всички възможни места, при което пространствата девалвират до пътища? За това и за още други въпроси на дромологията разговаряхме в този епизод.
===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/423
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support