Последни епизоди
-
Тишина [Vox Nihili #170]
Любо, Стоян и Силвия Борисова разговарят за разнообразните форми на употреба на тишината. Представят и различни подходи към мълчанието: естетически, етически, юридически, онтологически… Търсят разликите между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие и обсъждат редица въпроси, сред които: Защо едно от най-шумните права е правото ни да мълчим? Има ли звуци, които се измерват в отрицателни децибели? Възможна ли е тишината като дискурс? Но това, за което съжаляват, е че не можаха да обсъдят разликата между мълчанието на мъжа и мълчанието на жената. А разликата е съществена…
-
Защо са вечно гладни кучетата? [Ratio Weekly #205]
Генетична мутация е главната причина, поради която кучетата от породата лабрадор и голдън ретрийвър са вечно гладни. Допълнително към постоянното чувство на глад се добавя и още един проблем породен от мутацията - изгарянето на по-малко калории в сравнение с другите породи кучета. Освен за кучешка “лакомия” Никола и Петко не пропускат и космическата тема. Обсъждат серията мисии (Surveyor) на НАСА, като започват още от първата изстреляна през 1966 и стигат до последния Surveyor 7 изстрелян само година преди Аполо 11. Ще чуете още за Вирус-вампир, за най-големият примат, за мигриращи птици и адаптират ли се те към промените в климата.
-
Халюцинации на български с BGGPT [Agent 001 #5]
Никола Тулечки и Кив обсъждат пускането на първия български голям езиков модел BGGPT. Покрай обществения отзвук на пускането на BGGPT разговарят за причините тези модели да “халюцинират” и какво означава всъщност това. Не пропускат и темата за бъдещето на българските езикови модели и дали open source моделът Stork може да ни изненада приятно, когато бъде пуснат. Повдигат и редица други въпроси: Можем ли да очакваме фактологично верни отговори от BGGPT? Защо е нужен такъв модел и доколко е полезен? Как е бил построен и дали ИНСАИТ са успели да оправдеят очакванията?
-
Ион [AI] [Vox Nihili #169]
Настоящият епизод стартира един нов експеримент: представяне на диалози на Платон по начин, който ги поставя в контекста на актуални съвременни проблеми, вълнуващи неговите наследници 25 века след смъртта му. Във фокуса на Любо, Стоян и Георги Гочев в днешния епизод е диалогът „Ион“ – един от сравнително кратките и считан за част от ранните диалози на Платон, който свързваме с темата за изкуствения интелект. По-конкретно разглеждаме способностите на рапсодите и опозицията между тяхното знание (цитирането на поетите в режим на изпълнителско „обезумление“) и знанието „а ла Сократ“ (търсене на истината в един отворен и непредвидим разговор между незнаещи).
-
Пръст в носа и Алцхаймер, случайност? [Ratio Weekly #204]
“Недей да си бъркаш в носа” е израз, който може би всеки един от нас е чувал, когато е бил дете и не му е обръщал голямо внимание. Оказва се обаче, че това на пръв поглед безобидно предупреждение може да доведе до сериозни инфекции. Никола и Петко разговарят за скорошно проучване, което разкрива връзка между чопленето на носа и увеличаването на риска от развитие на деменция. Това се дължи на факта, че при бъркането в носа се внасят бактерии, които увреждат вътрешните тъкани. В епизода обсъждат още: мисията IM-1 (Одисей), Космическата компания Варда най-накрая върна своя товар на Земята, Защо котките имат плешиви петна зад ушите?
-
Блокчейн без кòпане и BG-GPT [Agent 001 #4]
BG-GPT e съществена част от днешния епизод. Никола и Кив разговарят с Иван Ванков, известен като Гатакка за модела, който е в основата на последвалият чатбот BGGPT и бе пуснат на символичната дата 3 март. Ще чуете от Иван Ванков за неговите впечатления от работата му с тестовата версия на българския модел. В епизода обсъждат още как се тренират големи модели, какво представлява blockchain и дали скоро крипто валутите ще заменят банките. Повдигат и редица други въпроси: Какво прави един човек в ИИ? Адаптираме ли се добре към дигиталните технологии? Разбират ли ги хората? И понеже чатботът предизвика немалко вълнения в обществото, повдигаме за малко завесата, за да споделим, че следващия ни епизод, ще бъде посветен главно на него.
-
Геноцид [Vox Nihili #168]
Днес разговорът е свързан с един широко използван термин: геноцид. Независимо, че 20-и век беше векът на геноцида, 21-и не се е отказал от него. Защо обаче трябва да внимаваме с тази дума, извън модите в медийното говорене, и какво стои зад разнообразните механизми на това престъпление? Какви са специфичните цели на извършващите геноцид и коя е причината за практикуването на толкова разрушително поведение? Търсейки отговорите на посочените въпроси Любо и Стоян преминават през „оголения живот“ (Агамбен) в концентрационните лагери и „агресивното Не-насилие“ (Бътлър) в опитите на грижата да спре войната.
-
Убийците с мръсни ръце [Ratio Weekly #203]
Ако живеехте в 19 век щяхте да имате 8 към 10 шанс да оцелеете след операция, но затова пък шансът ви да излезете живи от болницата е значително по-малък. Причина за тази негативна прогноза са изключително лошите хигиенни условия в болниците по това време. Използването на едни и същи превръзки за различни пациенти, мръсни инструменти и спално бельо са само част от причините за разпространението на множество инфекции в болниците през 19 век. Никола и Петко разговарят с Бойко Неов и за различните методи за антисепция и асепция. Преминават през разнообразната история на операционната и се спират на ролята на хирурга.
-
Авторство без автор [Agent 001 #3]
Този епизод е записан през далечната 2023 година, в периода на експлозията на базираните на изкуствен интелект инструменти за създаване на изображения като Midjourney и DALL-E. Тяхната поява беше придружена от протести и призови за бойкот от страна на творци като художници и музиканти, и предизвика вълна от правни главоболия свързани с авторското право. В разговора Никола Тулечки, Кив и (краля на рацио) Любомир Бабуров дискутират авторството и авторското право в контекста на тези събития. Повдигат редица вселенски въпроси: Какви регулации и съдебни прецеденти имаме вече? Какво може би предстои? Защо Спотифай забранява на роботи да слушат музика писана от роботи?
-
Видеоигри и литература [Vox Nihili #167]
Продължаваме с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме с Еньо Стоянов в епизода.