Последни епизоди

  • Сахарски пясъци [Ratio Weekly #208]

    Прашни бури от Сахара привличат погледа на Никола и Петко в епизода. Независимо, че са природни бедствия, учените смятат, че човешката дейност е причината да се появяват по-често в определени региони. Техните форми и размери са различни, но основната им роля е една и съща - да пренасят прах и утайки от едно място на друго. От пустините в Сахара се пренасят в абсолютно противоположна крайност, а именно - измръзването. Когато отделните части от тялото са изложени на много ниски температури, те замръзват, нарушава се кръвоснабдяването, не се доставя достатъчно кислород и тъканите започват да умират. И единственото решение е ампутация. Но вече има и друг вариант!

  • Деконструкция и правораздаване [Vox Nihili #172]

    В епизода Любо, Стоян и Дарин Тенев обединяват усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? Кай плаши юристите с деконструкция? Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? И още…

  • Шок – къде е ДНК-то? [Ratio Weekly #207]

    Никола и Петко обсъждат скорошно проучване, което установило, че когато сперматозоидите узреят губят своята митохондриална ДНК. Ако случайно mtDNA се задържи в митохондриите на спермата на късен етап може да доведе до безплодие.Разговарят и за друго проучване, в което учени обучили инструмент с изкуствен интелект да изследва 60 000 пръстови отпечатъка, за да видят дали може да определи кои от тях принадлежат на един и същ човек.

  • Бавни наративи [inter alia #54]

    Във време, когато Мрежата гъмжи от реклами на приложения, които ще ни научат как да отмятаме по-бързо книги, ние се връщаме към корените на литературното изкуство. Продължаваме бавната поредица с един разказ за разказите, които съхраняват в себе си времето - или пък съхраняват нас от неговия неотстъпчив и постоянен ход. Васко, Ники и писателят и философ Тодор П. Тодоров говорят за изкуството на бавния разказ и бавната литература. Защо литературата е поначало бавна медия? Какво значи “да те завлекат във времето на друг човек”? В коя книга се появява Антъни Хопкинс?

  • Изкуственият интелект – имитатор или изобретател? [Agent 001 #6]

    Стремглавото развитие на изкуственият интелект в последните години и как точно той помага в иновациите е във фокуса на този епизод. Никола и Кив разговарят с Виктор Ботев за създаването на изцяло български опън сорс голям езиков модел. Обсъждат причините и стъпките, които трябва да се направят, за да се създаде такъв технологичен артефакт. Засягат и доста интересни въпроси: Как една гора може да бъде използвана за съхранение на данни? Защо ИИ толкова се озорва да рисува ръце? Как може да натренираме бактерии да синтезират порцелан?

  • Холистична спиритуалност [Vox Nihili #171]

    Какви са възможните форми на религия? Какво е ролята на тялото в новата религиозност? Любо, Стоян и Теодора Карамелска разговарят за холистичната спиритуалност и търсят нейните граници. Днес религиозното е по-цветно от всякога и се предлага във всички възможни формати. Вече не Всемогъщия Бог определя неговото съдържание, а вездесъщите сили на търсенето и предлагането. Ако някога Исус се е гневил на „търговците в храма“, то днес духовното е по-скоро въпрос на търговия, а дългът се е разпаднал до преживяване, опаковане в практики на консумеризъм… Или всъщност не трябва да бъдем толкова черногледи, а напротив следва да прегърнем демократизацията на спиритуалните блага.

  • Аканото носи щастие [Ratio Weekly #206]

    Месоядно растение, което евалюира в “тоалетна”, за да оцелее е една от темите, която засягат Никола и Петко в епизода. Месоядните растения Nepenthes, са преминали от улавяне и смилане на насекоми към абсорбиране на животински изпражнения за дневната си доза хранителни вещества. Независимо, че новият хранителен режим не звучи никак апетитно се оказало, че с него растенията си набавят по-голямо количество азот в сравнение с месния. От тропическите върхове и странните растения, които ги обитават Никола и Петко се изстрелват в Космоса с третия и най-амбициозен тестов полет на Starship на SpaceX, който успя да достигне Космоса, но не успя да извърши планираното кацане.

  • Тишина [Vox Nihili #170]

    Любо, Стоян и Силвия Борисова разговарят за разнообразните форми на употреба на тишината. Представят и различни подходи към мълчанието: естетически, етически, юридически, онтологически… Търсят разликите между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие и обсъждат редица въпроси, сред които: Защо едно от най-шумните права е правото ни да мълчим? Има ли звуци, които се измерват в отрицателни децибели? Възможна ли е тишината като дискурс? Но това, за което съжаляват, е че не можаха да обсъдят разликата между мълчанието на мъжа и мълчанието на жената. А разликата е съществена…

  • Защо са вечно гладни кучетата? [Ratio Weekly #205]

    Генетична мутация е главната причина, поради която кучетата от породата лабрадор и голдън ретрийвър са вечно гладни. Допълнително към постоянното чувство на глад се добавя и още един проблем породен от мутацията - изгарянето на по-малко калории в сравнение с другите породи кучета. Освен за кучешка “лакомия” Никола и Петко не пропускат и космическата тема. Обсъждат серията мисии (Surveyor) на НАСА, като започват още от първата изстреляна през 1966 и стигат до последния Surveyor 7 изстрелян само година преди Аполо 11. Ще чуете още за Вирус-вампир, за най-големият примат, за мигриращи птици и адаптират ли се те към промените в климата.

  • Халюцинации на български с BGGPT [Agent 001 #5]

    Никола Тулечки и Кив обсъждат пускането на първия български голям езиков модел BGGPT. Покрай обществения отзвук на пускането на BGGPT разговарят за причините тези модели да “халюцинират” и какво означава всъщност това. Не пропускат и темата за бъдещето на българските езикови модели и дали open source моделът Stork може да ни изненада приятно, когато бъде пуснат. Повдигат и редица други въпроси: Можем ли да очакваме фактологично верни отговори от BGGPT? Защо е нужен такъв модел и доколко е полезен? Как е бил построен и дали ИНСАИТ са успели да оправдеят очакванията?