Последни епизоди

  • Дигитални (р)еволюции, възходът на AI и кризата на автентизма [Pop Script #1]

    В първия епизод на Pop Script писателят, кинокритик и водещ Благой Д. Иванов разговаря с журналиста Владислав Апостолов и фотографа и визуален артист Ивайло Петров за две драстични промени в изкуството и технологиите, като дискусията им най-вече е фокусирана върху киното и фотографията. Аудиовизуалните зрелища претърпяват фундаментална революция в края на 80-те години на XX век. През XXI век обаче идва ново предизвикателство – предизвикателство и в технологичен, и в творчески, и в естетически, и дори във философски, че и в морален план: появата на AI „изкуството“. Човечеството е изправено пред парадигма, към която не е ясно дали и как ще се адаптира. Изкуството на изкуственото изкуство – изкуство ли е изобщо? AI e модел, към който е нужно да се приспособим, но дали е възможно? Ефектът на дигитализацията върху естеството на визуалните изкуства – кино, фотография, даже и изобразително изкуство, носталгията към плочите и лентата са част от темите, които обсъждат в този пилотен епизод.

  • Православия [Разкол и църква] [Vox Nihili #214]

    В този разговор Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат решението на ВКС от декември 2024 г. за признаването на качеството на юридическо лице на „Българска православна църква – Българска патриаршия, дало поводи за бурни политически реакции и законодателен активизъм. Може ли да има друга църква освен Българската патриаршия, която да се казва „православна“? Трябва ли държавата да спира „самозванците“ и съдията да проверява спазването на 9-ия член на Никео-цариградския символ на вярата? До къде стига подкрепата на държавата в отношенията й с Църквата? И най-вече представлява ли регистрацията на вероизповедание някакво признание на автентичността и легитимността на една религия? Ето тези въпроси, породени от актуалната ситуация в страната, бяха в основата на настоящия разговор, който търсеше и преход към по-общите перспективите на връзката между държавата и църквата.

  • Ratio Weekly - The hottest year

    2024 – Най-горещата година [Ratio Weekly #241]

    Най-интересното от света на науката през 2024 е в основата на днешния епизод. Никола и Петко разговарят за притеснителния факт, че 2024 се нарежда като най-горещата година в писаната история. С глобално затопляне, което премина критичния праг от 1,5°C над прединдустриалния период, станахме свидетели на покачващи се нива на океаните, топящи се ледници и екстремни климатични явления. Преминават към исторически пробив в медицината – първото одобрено лекарство, което може напълно да предотврати заразяването със СПИН с еднократна доза на всеки шест месеца. Тази терапия може да промени играта в борбата срещу вируса и да доведе до глобален спад в новите случаи на ХИВ. Не пропускат и археологическите сензации – с помощта на LIDAR технология беше открит изгубен град на маите, а изкуственият интелект разшифрова обгорели папируси от Херкулан, запечатали истории от времето на Древен Рим. Какво още се случи в света на науката през 2024 чуйте и вижте в епизода.

  • Доклад 001 [Agent 001 #24]

    Какво се случи през последните месеци в света на технологиите е в основата на днешния епизод! Никола и Кив разговарят за плановете на Starlink да свърже мобилни телефони директно със своите сателити и разискват значението му за потребителите в Украйна и света. Обсъждат мощния инструмент за генериране на кратки видеа от текстови описания - OpenAI Sora. Не пропускат да засегнат и темата за спорната програма на Meta за AI профили и новите правила за съдържание във Facebook, които предизвикаха бурни реакции. Има опасност да се почувствате малко в роман от дистопичната научна фантастика, която става реалност: насекоми, превърнати в киборги и тяхната уникална роля в бъдещите мисии. Гледайте, за да научите повече за тези иновации и как те оформят света около нас!

  • Кокетство и ИИ[Реплика] [Vox Nihili #213]

    Днес Vox Nihili посреща Агент 001, за да провери дали философията и компютърните науки могат да си говоря, без „разбирането“ да заличава спецификата на едната от тях. За целта Любо, Стоян и Константин Василев (КИВ) „сблъскаха“ две не-произволни дефиниции за кокетството. Може да застанете на страната на едната от тези дефиниции или а запазите стратегически неутралитет до края на разговора. Но дали ще успеете с второто… докато дискутиращите ви объркват с непоследователните си отговори на все по-неясно формулирани въпроси: Може ли да „разомагьосаме“ кокетството и има ли цел кокетката? Какъв е ефектът от симулирането на интимност и живеем ли вече в света на „студените“ емоции и дори на „а-емоционалната“ симпатия? Как изкуственият интелект и големите езикови модели ще променят социалната динамика на „любовната игра“? Чуйте в епизода.

  • Космическа хроника 2024 [Ratio Weekly #240]

    Никола и Петко се отправят в Космоса, за да ни преведат през в най-интересните космически събития от 2024 година. Разговарят за драматичната история на Starliner – тестовата мисия на Boeing, която трябваше да докаже, че компанията може да превозва астронавти до Международната космическа станция. След откази на маневрени тръстера и течове в системата, мисията на двамата астронавти се удължи до три месеца, а накрая NASA реши да ги прибере обратно на Crew Dragon. Продължават с мисията на Chang’e 6, китайският апарат, който за пръв път донесе проби от обратната страна на Луната – ценен научен ресурс, който може да даде нова светлина върху вулканичната история на нашия спътник.Не пропускат и вълнуващата мисия Europa Clipper на НАСА, която е насочена към изследване на Европа – една от луните на Юпитер. Учените предполагат, че под ледената ѝ повърхност се намира огромен океан от вода, което я нарежда сред най-вероятните кандидати за наличие на живот в Слънчевата система. Какво още ви очаква в космическата хроника за 2024, ще разберете като чуете епизода.

  • Налудности [The Leftovers] [Vox Nihili #212]

    Сериалът „The Leftovers“ (2014–2017), създаден от Деймън Линделоф, е вдъхновен от едноименния роман на Том Перота. В него се разказва за различните начини, по които хората се опитват да се справят с последиците от мистериозно събитие, известно като „внезапното заминаване“, при което 2% от световното население (приблизително 140 милиона души) изчезват без обяснение. Действието започва три години след това събитие, когато хората по света все още се опитват да се справят с травмата, скръбта и липсата на смисъл. В този епизод Любо, Стоян и Диана Манолова разглеждат различните теми, поставяни в 28-те епизода на сериала. Ако мислите, че не можем да ви изненадаме – гледайте ни :)

  • Измамите OneCoin и BETL | гост Николай Стоянов [Agent 001 #23]

    Как модерните технологии трансформират класическите измами като Понци схеми? В този епизод Никола и Кив заедно с журналиста Николай Стоянов се потапят в света на бързите, лесни пари и финансовите измами. Анализират знакови случаи като глобалната измама OneCoin и пирамидата BETL. Разговарят за начините, по които крипто технологиите улесняват анонимността и мащаба на тези измами и създават нови “индустрии” от серийни пирамиди и вторични измами. Епизодът предупреждава за опасностите от "click a button" приложенията и подчертава нуждата от осведоменост и предпазливост, за да се избегнат финансови капани.

  • Зони [Vox Nihili #211]

    От Соларис до Зона Х Любо, Стоян и Александър Попов търсят границите на онова, което може да бъде разбрано от човека и начините, по които хората се опитваме да удържим последиците от провала си да картотекираме реалността. Пространството и времето понякога ни подлудяват, запазвайки пълното си безразличие към нашата (човека) уникалност. Какво ни остава тогава, освен да се откажем от представата за собствената ни ценност? Или пък да се предадем на мистичното? Как литературата превръща зоната на езика в поле, в което силите разместват ясните позиции на субекта и обекта, за да ни разкрият онтологичното непокорство на света.

  • Медея [Инфантицид] [Vox Nihili #210]

    „Медея“ на Еврипид е трагедия, в която се представят темите за предателството и отмъщението на Медея. Изоставена от съпруга си Язон, който се жени за дъщерята на коринтския цар, Медея изпитва дълбока болка и гняв. В своята решителност да отмъсти, тя убива новата невяста на Язон и царя, но не спира до тук, а погубва собствените си деца, за да нарани Язон. Любо, Стоян и Камелия Спасова обсъждат редица въпроси: Можеше ли Медея да спаси децата си и трагедията да има щастлив happy end вместо Deus ex Mahina? Защо въпреки нечовешката си постъпка, Медея ни е близка и ни вълнува дори и днес? Кои са тъмните кътчета в нашата психика, в която дремят Ериниите? Слушайте!