Последни епизоди
-
Атомни бомби [Ratio Weekly #224]
В днешния епизод Никола, Петко и Бойко Неов разговарят за бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и ефекта от тях. Обръщат специално внимание на причините при подбора на градовете цели и не пропускат да споменат нашумелия през миналата година филм "Опенхаймер". Обсъждат и разликата между двете бомби с интересни имена “Малкото момче” и “Дебелака”. Първият в света ядрен тест известен с името Тринити, сеизмични бомби и тиквени бомби, военно-въздушната мощ на отделните държави са теми, които също присъстват в този взривоопасен епизод.
-
Scavengers Reign [inter alia #59]
Този епизод на inter alia е малко по-различен от обичайното. Той не е посветен на културен или философски въпрос, а на представянето на една от най-интересните анимации през последните години – хитовата Scavengers Reign (2023). Тя разказва за няколко човеци, попаднали на извънземна планета, изпълнена с живот, който е едновременно красив и опасен. В около час и половина Ники и Васко говорят за сюжета, за персонажите, за това какво въплъщават и какви теми и идеи се срещат в двандесетте серии. Внимание: спойлери!
-
Лакан и откраднатото писмо [Vox Nihili #193]
В днешния епизод Любо, Стоян и Дарин Тенев разговарят за значението на езика в психоанализата и обсъждат идеите на Лакан по един разбираем начин. Жак Лакан е френски психоаналитик с важни приноси към философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, вторият от които има за свой повод разказа „Откраднатото писмо“ на Едгар Алан По. До каква степен редът на символното (езикът) е успял да захване интимния свят на субекта? Какво всъщност се крие зад образа и въображаемото? Какво се крие зад откраднатото писмо и как то е свързано с „чистото“ означаващо на парите ще разберете от разговора.
-
Covid се завръща [Ratio Weekly #223]
Covid отново се завърна и се оказва, че през юни и юли вълната е била много по-висока в сравнение с миналото лято. Петко и Никола разговарят за причините за увеличаването на заболяемостта, за различните варианти в които този вирус мутира и за нещата, които можем да направим сега, за да избегнем по-голям пик през есента. бсъждат и клинично изследване в Южна Африка и Уганда, което показва, че ако два пъти в година профилактично се инжектира новоткрит медикамент на младите жени, те успяват на 100% да се предпазят от ХИВ инфекция. Ще чуете за най-редкият бозайник на света и защо копаенето на дупки на плажа, може да бъде смъртоносно.
-
Изкуствен живот и живи материали [Agent 001 #15]
Какво ни прави живи и от какво зависи дали ще останем такива? Какво всъщност е живота? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив със Спас Керимов. Ще чуете и за опитите на науката да създаде изкуствени клетки, тъкани и съзнание, както и за възможността да се използват живи материали в строителството. Обсъждат и най-новото начинание на Спас Керимов, свързано с изваждането на въглерода от въздуха. Търсят пресечната точка на човекоцентричното и холистичното, там, където се преплитат сложните отношения между човека, технологиията, природата и космоса. Как може да се говори за генна модификация и да се реферира към случки в Париж по време на Бел епок, ще разберете като изслушате епизода.
-
Философия на конфликта [Vox Nihili #192]
Навлизането на конфликтите като форма на морално аргументирано зрелище в политиката поставя по нов начин въпроса за това дали и за какво да се борим. В епизода Любо, Стоян и Стилиян Йотов разговарят за ролята на конфликта в света на хората. Въпреки че повечето от философите, които са посветили време на теорията на конфликта, са търсили начини за неговото преодоляване, съществуват и такива, които смятат, че човешкият модус на съществуване е агонистичен. Конфликтите са неизбежна част от взаимодействието между хората и няма „реалистична утопия“, в която да избягаме от тях. Достатъчно е да дадем един пример: брачният живот :)
-
Другата Олимпиада [Ratio Weekly #222]
Олимпийските игри в Париж вече са зад гърба ни и Никола и Петко поглеждат към следващите. Всяка Олимпиада може да добавя малък брой допълнителни спортове към своята програма. Париж 2024 например включи към олимпийските игри сърф, спортно катерене, скейтборд и брейк денс. Кои спортове обаче Международният олимпийски комитет не допуска за Летните олимпийски игри през 2028 ще чуете в епизода. Очакват ви още интересни въпроси: Ще превози ли SpaceX екипажа на Boeing Starliner у дома? Поставят ли приоритет на безопасността от НАСА? С какви проблеми се сблъсква мисията Артемис 4?
-
Протагор [Образование] [Vox Nihili #191]
„Протагор“ е от ранните диалози, в които един срещу друг се изправят достолепният и възрастен чужденец Протагор и младият, но популярен в Атина Сократ. Въпреки че разговорът е меко казвано… тегав (/) и преминава през множество кризи, все пак се развива по начин, при който в крайна сметка Сократ възприема позицията на Протагор, а Протагор – на Сократ. Темата е образованието и необходимостта от хора като Протагор, които да обучават младите на държавническо изкуство. Тази тема, заедно с темата за добродетелите, все още е повече от актуална и може да бъде пряко свързана с предмета „гражданско образование“, чието въвеждане в България е пряко свързано с името на нашия гост – проф. д-р Христо Тодоров.
-
Изкуствен интелект в бой [Agent 001 #14]
Роботи убийци се разхождат по улиците, докато ята синхронизирани дронове дебнат в небесата. Кибер пространството се владее от ботове агенти, докато в дълбините на океаните дебнат интелигентни торпеда. Вече десетилетия научната фантастика рисува безброй дистопични сценарии около военизирането на изкуствения интелект. В днешния епизод Никола и Кив обсъждат докъде е стигнала употребата на тези технологии във военното дело. Какво можем да очакваме в близкото бъдеще на високоинтелигентното бойно поле и какво казва закона за употребата на умни машини в бой са част от въпросите, които повдигат в епизода.
-
Съдбата и свободата [Vox Nihili #190]
Едип и Персей (а не Тезей :) ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор между Любо, Стоян и Валентин Калинов. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушайте ни :)