Последни епизоди

  • Интуицията и съдията [Vox Nihili #175]

    Разговорът между Любо, Стоян и Мадлен Елчинова е всичко друго, но не и интуитивен. Защото, се оказва, че имаме различни интуиции за интуицията. Макар и да бяхме чули, че „подсъзнанието може всичко“, установихме, че в това можене се включват и някои доста неприятни грешки. Сред нарастващото объркване все пак разграничихме рационалните от „суровите“ интуиции, като разгледахме връзката им с житейския опит и предразсъдъците. Основен акцент е отношението на правото към интуициите на съдията и различните стратегии, които могат да бъдат възприети от хората, натоварени със специалния епистемен дълг и носещи отговорността да кажат като последен авторитет какво гласи Законът.

  • Китайската амбиция [Ratio Weekly #210]

    Китай замислят нова мисия за връщане на проба от Марс, с която да изпреварят всички и да поставят началото на поредната космическа надпревара. В момента са втората суперсила в космоса, като вече имат собствена космическа станция Тиенгон, скоро ще имат супертелескоп по-мощен от Хъбъл и планират да построят база на луната (International Lunar Research Station (ILRS). Освен традиционната космическа таматика Никола и Петко обсъждат и първата успешна трансплантация на свински бъбрек в 62 годишен мъж с краен стадий на бъбречна недостатъчност.

  • Home office – Мисията невъзможна [Agent 001 #7]

    Никола и Кив разговарят за въздействието на работата от вкъщи върху ефективността и производителността на служителите. Наложеният от Ковид пандемията дистанционен модел на работа така и не изчезна съвсем след нейното приключване. По отношение на неговата ефективност обаче съществуват противоречиви мнения. Това се дължи главно на множеството фактори, от които зависи - естеството на работата, длъжностите, индустрията, условията в домовете и т.н. Oбсъждат редица въпроси: Жените или мъжете работят по-ефективно от вкъщи? Защо корпорациите изведнъж върнаха всички в офиса? Кои се справиха и кои не толкова добре с работата от вкъщи?

  • Романтизъм [Vox Nihili #174]

    Това е първият и единствен епизод на Вокснихили, който беше прекъснат по емоционални причини. Любо и Стоян се потапят в епохата на романтизма със своя гост Николай Колев. Няколко автобиографични разкази за Байрон, свързани с неговото участие в освобождението на Гърция, с причината за смъртта му: „възпаление на мозъка“, както и със съдбата на тялото на Байрон, провокираха извънредната реакция на Стоян и Любо. Трябваха им повече от 15 минути, за да се върнат обратно в разговора. Може би такъв е ефектът на романтизма: изгаряме в емоциите си по начин, който ни оставя без думи и с очи, пълни със сълзи. Слушайте и ще видите! :)

  • Сън в Космоса [Ratio Weekly #209]

    Как спят астронавтите? По-удобно ли е да се спи с главата надолу, отколкото на дясната страна? Никола и Петко търсят отговорите на тези въпроси и разговарят за живота в безтегловност и за разликите между спането на Земята и в Космоса. Освен космически теми, в епизода обсъждат и една доста “съскаща” такава - тази за змийската отрова. Оказва се, че годишно приблизително 140 000 човека умират от ухапване от змия, а голяма част от оцелелите имат травми за цял живот (вкл.и психични). Но учените смятат, че най-накрая са стигнали до откриването на универсална противоотрова.

  • За пример [Vox Nihili #173]

    В този епизод Любо и Стоян са в компанията на Камелия Спасова, с която говорят за същността на примера и връзката му с парадигмите, моделите, и „препоните“. Примерите винаги са били част от същността на Вокс Нихили – и не само. Всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера.

  • Сахарски пясъци [Ratio Weekly #208]

    Прашни бури от Сахара привличат погледа на Никола и Петко в епизода. Независимо, че са природни бедствия, учените смятат, че човешката дейност е причината да се появяват по-често в определени региони. Техните форми и размери са различни, но основната им роля е една и съща - да пренасят прах и утайки от едно място на друго. От пустините в Сахара се пренасят в абсолютно противоположна крайност, а именно - измръзването. Когато отделните части от тялото са изложени на много ниски температури, те замръзват, нарушава се кръвоснабдяването, не се доставя достатъчно кислород и тъканите започват да умират. И единственото решение е ампутация. Но вече има и друг вариант!

  • Деконструкция и правораздаване [Vox Nihili #172]

    В епизода Любо, Стоян и Дарин Тенев обединяват усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? Кай плаши юристите с деконструкция? Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? И още…

  • Шок – къде е ДНК-то? [Ratio Weekly #207]

    Никола и Петко обсъждат скорошно проучване, което установило, че когато сперматозоидите узреят губят своята митохондриална ДНК. Ако случайно mtDNA се задържи в митохондриите на спермата на късен етап може да доведе до безплодие.Разговарят и за друго проучване, в което учени обучили инструмент с изкуствен интелект да изследва 60 000 пръстови отпечатъка, за да видят дали може да определи кои от тях принадлежат на един и същ човек.

  • Бавни наративи [inter alia #54]

    Във време, когато Мрежата гъмжи от реклами на приложения, които ще ни научат как да отмятаме по-бързо книги, ние се връщаме към корените на литературното изкуство. Продължаваме бавната поредица с един разказ за разказите, които съхраняват в себе си времето - или пък съхраняват нас от неговия неотстъпчив и постоянен ход. Васко, Ники и писателят и философ Тодор П. Тодоров говорят за изкуството на бавния разказ и бавната литература. Защо литературата е поначало бавна медия? Какво значи “да те завлекат във времето на друг човек”? В коя книга се появява Антъни Хопкинс?