Философия на абсурда [Vox Nihili #60]
В този епизод на серията Vox Nihili говорим за екзистенциализма и парадокса на човешкия живот.
Любо, Стоян и вече традиционният им събеседник Валентин Калинов обсъждат:
— Каква е връзката между абсурда и разстроената китара?
— Може ли парадоксът да бъде отговорът на проблема с абсурда?
— Какво може да ни (раз)каже Шишо Бакшишо за смисъла на живота?
— Каква е връзката между Пейо Яворов и Томас Нейгъл?
— Ще съжалявате ли, ако се ожените (Сьорен Киркегор)?
— Може ли живот, който няма смисъл, да си струва?
— Каква е връзката между „философското самоубийство“ (Алберт Камю) и „модерната храброст“ (Карл Ясперс)?
— Защо надеждата е нещо лошо?
— Как да примирим „човешкия порив“ към смисъл и „безсмисленото мълчание на света“ и … може ли да живеем „без въззив“?
— Може ли скуката да се споделя в едно приятелство, като успешен брак или като форма на палиативна грижа?
— Трябва ли да е забавен театърът на абсурда?
— Защо Естрагон не е от естроген?
Трагичността на човешкият живот започва с поставянето на въпроса „Защо?“ В нашия абсурден разговор преминахме през много имена на различни философи, които предпочитат да пишат романи.
Този път ключовата философска парадигма, през която погледнахме парадокса на човешкия живот, беше (пара?) екзистенциализмът. След като обсъдихме различните опити за „справяне“ с абсурда, обърнахме поглед и към „театъра на абсурда“ (Жан Жьоне, Йожен Йонеско, Самуел Бекет и др.) и неговото … лицемерие. Изчакайте до края, ако искате да разберете какво прочете този път Валентин Калинов.
„Абсурдът се ражда в това съпоставяне между човешкия порив и безсмисленото мълчание на света.“ – Алберт Камю
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/196
Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio: ratio.bg/support