И все пак тя идва [inter alia #49]
Дори понякога да ни се струва скапан и несправедлив, живеем живота и правим какво ли не, за да го задържим само още малко в обятията си: храним се правилно, спортуваме активно, спим добре, пътуваме, избягваме стреса, смеем се, пием вино и пишем стихове… И все пак Тя идва. Прокрадва се в ежедневието ни като нещо малко – като мухата на перваза, която е обърнала крачка към тавана, като малкия кактус на бюрото, чиито бодли са окапали, като смътния спомен за един дядо, който някога ни е учил да четем и да пишем. Тя търпеливо ни чака, докато с дребни жестове просто ни напомня, че един ден ще останем съвсем сами, че нищото идва да замени всичко, че все някоя пълна луна е последната, която ще видим…
В този епизод на inter alia Васко, Ники и Ива Мечкунова говорят за смъртта, за това как я приемаме и какви традиции сме изградили около нея. И по-конкретно:
– Kак всеки един от тримата разбира и усеща смъртта в живота си?
– Kакви начини имаме за справяне с мисълта за смъртта?
– Kакво представлява т.нар. Death Cafe, в което Ива е замесена?
– Kаква е ролята на една death doula в нечие умиране?
– Как гледат на смъртта в различни култури по света?
– Някои литературни, филмови и гейминг предложения.
===
Ако разговорите ни ви допадат, можете да забавите неизбежната гибел на inter alia и Ratio Podcast, като ни подкрепите на ratio.bg/support/
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/453