Добрият съдия [Vox Nihili #109]
Този епизод от серията ни Vox Nihili e е посветен на идеалите за Добрия съдия.
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
— Тунеядци ли са съдиите?
— Важно ли е чувството за справедливост на гражданите?
— Какво се случва когато митологичният съдия Херкулес (Дуоркин) срещне съдията Сизиф (Ставру)?
— До къде се разпростира зоната на разумност според Ричард Познър?
— Утопия ли е идеята за „грижовния“ съдия и поетиката на съдебния текст (Марта Нусбаум)?
— Служат ли за нещо мотивите на съдебните решения?
— Носи ли удоволствие „съдийската игра“?
— Защо Ленин не е харесвал буржоазните съдилища и как работниците и фабрикантите в крайна сметка ще научат правото?
— Какви истории и разказват съдиите („Номос и наратив“ на Робърт Ковър)?
— Какъв е патосът на дисциплиниращите другарски съдилища и каква е връзката им с промишлените и с народните съдилища?
— Буквопоклонници ли са съдиите и какво сме научили от евреите за „пратекста“?
— Канон или смърт?
— Как се дресира съдия и има ли изцяло идеологически „обезпаразитен“ съдия?
— Може ли особените мнения да са „чисто“ литературни текстове“?
Днес разговорът беше посветен на идеалите за Добрия съдия: съдията спасител, съдията герой, съдията стратег, съдията изпълнител, съдията от народа и още много други. И все пак имаше един идеал, който беше най-близо до реалността и той беше свързан с насладата от това да играеш съдийската игра.
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/345
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support