Играта [Vox Nihili #120]
В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат:
– Каква е връзката между играта и автоеротичността?
– Какво представлява принципът на Реалността?
– Колко инфантилен трябва да си, за да играеш?
– Има ли Голяма игра?
– Какво се случва с играта, когато влязат правилата?
– Каква е връзката между педагогика и детинщина?
– Защо професионалният спор не е „игра“?
– Какво представлява „чистата“ игра?
– Може ли публиката да играе, докато има „игра с публиката“?
– Каква е „играта“ в цирка?
– С какво не може да си играем?
– Каква е разликата между геймърът и плейбоят?
– Може ли изобщо да дефинираме играта?
– Какво представлява „невротичната“ игра?
С Петър Горанов подхванахме темата за играта, която всички играем… или сме престанали да играем. Децата знаят как да играят, но дали с възрастта (по стъпките на Русо) не се отдалечаваме от тази същностна способност на Homo Ludens. Колко луд трябва да си, за да играеш истински, и къде може да открием днес автентичната игра? Говорейки около тези въпроси, се оказа, че това, което може да кажем за играта, всъщност е … игра на думи.
===
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/378
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support