Диалогът: Възможен или не? [Vox Nihili #136]
В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
– Откога водят диалог помежду си и защо понякога той не се получава?
– Какво представлява диалогът като философски метод?
– Защо Сократ вярва в това, че „Аз знам, че сам нищо не знам“?
– Защо Платон пише диалози?
– Каква е разликата между дискусията и дебата?
– Как медиите променят диалога?
– Кои са основните предпоставки, правещи възможен диалога?
– Как може да водим диалог с хора, за които смятаме, че отказват да признаят ключова за нас ценност?
– Какво имат да ни кажат „философите на диалога“ (Мартин Бубер)?
– Какво означава, че един диалог е неделим?
– Възможен ли е „Аз“ без „То“ и „Ти“?
– Какво губим, когато губим диалога?
– Какво ни остава, когато не можем да разчитаме на диалога?
– Защо всички признато красиви жени си пожелават „СВЕТОВЕН МИР“?
Днес разговорът е за разговорът, който разграничаваме от диалога. Стоян и Любо споделят за приятните и трудните моменти в разговорите, които са водили (вече над 140), без да се оплакват твърде много един от друг. И все пак те са съгласни, че могат да бъдат съгласни, че не са съгласни, когато съгласието изглежда непостижимо. Има неща, за които трябва да се говори, но и такива, за които трябва да се мълчи. Посредством езикът (диа – логос) може да бъдат решение много въпроси и конфликти, но има и ситуации, в които фактическата мирна заедност на телата може да създава много по-трайни и демократически потентни общества. Затова нека останем заедно дори и когато смятаме диалогът за невъзможен.
===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/418
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support