Дълг и бъдеще [Vox Nihili #145]
В този епизод Любомир Бабуров, Николай Стоянов и Стоян Ставру обсъждат:
– Що е то дълг и колко е дълбока почвата му е нас и по света?
– Как дългът капитализира времето (бъдещето)?
– Пристрастени ли сме към дълга?
– Каква е ролята на държавата?
– Какво е отношението на дълга към капитала?
– Зло ли са лихвите?
– Има ли алтернатива брутният вътрешен продукт?
– „Изтръпнала“ ли е доминиращата икономическа теория или ще продължим да играем старата игра?
– Как продължава кривата на растежа в следващите 100-200 години?
– Може ли да измислим нещо (наистина) ново в икономиката?
– Къде са „призраците на Маркс“?
– Ухрония ли е „икономиката на дара“ (Марсел Мос)?
– Има ли място за понички в икономиката (Кейт Рауърт)?
– Възможен ли е различен баланс между количество и качество в съвременната икономика?
– Каква е човешката природа и можем ли да изберем какво да стимулираме в нея?
– Какво е бъдещето на дълга?
Днес темата е за дълга (като икономическо понятие), а с него и за всичко, свързано с капитала и прогреса. Изправени пред нарастващата планина от дългове и частично коригиращата работа на инфлацията, хората днес не биха могли да живеят без дълг. Дългът е може би една от най-успешните идеи в развитието на човечеството, която стои в основата на съвременната икономика. Къде се „кусурите“ на този модел и има ли той алтернатива – е основната линия, по която се движат различните части от разговора ни. Наистина ли няма нищо по-добро и трябва да продължим да настояваме върху теориите на икономистите от 20-и век или можем да потърсим нови и различни начини, по които да мислим за нашето домакинство? Хората и тяхната природа или икономиката и нейните теории са „виновни“ за нарастването на дълга. Чуйте!
===
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/452
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/