Видеоигри и литература [Vox Nihili #167]
Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли литература във видеоигрите?
– Каква е ролята на базите данни и на сюжета?
– Колко свободни са играчите в световете, които създават?
– Какво притежаваме във видеоигрите?
– Има ли експлоатация във видеоигрите?
– Кои са двете страни на играта: свободата и правилата?
– Как се осъществява критическата задача във видеоигрите?
– Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта?
– Възможно ли е процедурите да носят смисъл?
– Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене?
– Опасна муза ли са видеоигрите?
– Имат ли място юристите във видеоигрите?
– Манипулират ли ни игрите?
– Има ли наратив в тетриса?
– Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“?
– Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите?
Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода.
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/504/
Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ad7AOKxFb7o
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/