Литературата: на съд! [Vox Nihili #207]

Vox Nihili

00:00 /

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:

Коя е „мадам (Ева) Бовари“ и с какво тя превъзхожда всички?
Кой е аптекарят Оме?
Кой е Ернест Пинар и как е свързан със съдбата на Густав Флобер (реализъм), Шарл Бодлер (модернизъм) и Йожен Сю (масова литература)?
Какво представлява „поезията на прелюбодеянието“ и как тя се отразява върху „скуката в семейството“?
Кога юристите спират да четат, не трябва да четат?
Естествено ли е едно малко момиче да си измисля грехове?
Кое е най-опасното в „Мадам Бовари. Провинциални нрави“?
Трябва ли да се пазят младите жени от вредата на „прекалено добрия“ реализъм?
Има ли граници, които и най-леката литература не бива да преминава?
Кой е Жюл Сенар и как успява да защити Флобер?
Как се съчетават добродетелта в литературата и добрия вкус?
Какво означава да симпатизираш на порока?
Защо съдът оправдава Флобер, но същата година (1857) осъжда Бодлер?
Как се променя прокурорската стратегия на четене при обвинението срещу „Цветя на злото“?
Може ли едно произведение да се чете без автора и фрагментарно?
Кой (не) чете по-добре: литераторите или юристите?
Защо има съдебен процес в САЩ срещу „Одисей“ на Джеймс Джойс?
Как се различават порнографията от литературното произведение с художествена стойност?
Как да четем Маркиз дьо Сад и Батай?

Основният фокус на настоящия разговор е съдебният процес срещу Густав Флобер.Но той не е единственият, при които юристите се заемат с четенето а една литературна творба, за да проверят дали няма закононарушение: престъпване на обществения и на религиозния морал. В този епизод литературата се среща с „наказващата“ страна на правото през желанието на юристите да наложат определени закони в писането на художествените текстове. Но има ли цел литература и може ли тази цел да й бъде дадена отвън (Бурдийо) – през прочита на юристите?Трябва ли литературата да прави добро или пък спокойно може да удържи себе си като място за рефлексия върху злото? Кога сложността е просто оправдание на некачествената литература и кога тя е причина да спрем да я четем като юристи? Приятно слушане! 🙂

Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.

Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Гледайте и на видео: https://youtu.be/VtPTzz7Txt4

Споменато в епизода

Материали по процеса срещу Гюстав Флобер, прев. Константин Константинов.С., Народна култура, 1984 (линк);
Защитна реч на Жюл Сенар (линк);
Жюстин или Неволите на добродетелта(книга), Маркиз дьо Сад, прев. Красимир Петров. Народна култура, 1993 (линк);
Философия в будоара или безнравствените учители(книга), Маркиз дьо Сад,прев. Марин Загорчев,Фама+, 2018 (линк);
Литературата и злото (книга), Жорж Батай, прев. Николай Филипов, Мариета Рускова,1995 (линк);
История на окото (книга), Жорж Батай, прев. Георги Ангелов, „Абагар“ — В. Търново, 1992 (линк);
Reading the Trial of the Fleurs du Mal,Michele Hannoosh, Modern Language Review, vol. 196, 2/ 2011, pp. 374-387; La Littérature en procès. Gustave Flobert, Charles Baudelaire et Eugène Sue face à la censure, 1857 Emmanuel Pierrat, Paris: Hermann, 2021; Crimes écrits. La littérature en procès en XIXe siècle, Yvan Leclerc, Paris: Plon, 1991; Jules Senard de la défense de Flaubert à la défense de la République 1800-1885, Jean Jubert, Paris: Presses de Palais Royal, 1984;
Правилата на изкуството: генезис и структура на литературното поле, Пиер Бурдийо, прев. Стоян Атанасов и др., София: Дом на науките за човека и обществото, 2004 (линк);
Класичистичният Антимодернизъм на Емил Щайгер, Ангел Ангелов, София, 2024 (линк).
Допълнителни материали за делата срещу “Одисей” на Джойс в САЩ:
Ulysses in Court,Margaret Anderson, The Little Review, Jan.-March 1921, pp. 22-25 (линк);
James Joyce, Richard Ellmann, New York, 1982; Carving a Literary Exception: The Obscenity Standard and Ulysses, Marissa Anne Pannattaro, Twentieth Century Literature, Vol. 47, 2/ 2001, pp. 217-240; Girls Lean Back Everywhere: The Law of Obscenity and the Assault on Genius, Edward de Grazia, New York: Random House, 1992;
решението на Джон Мънро Улси от 1933 (линк) и след обжалването (линк).

Тук обаче не става дума за вестникарска статия, а за отпечатването на цял роман, който започва от 1 октомври и завършва на 15 декември в шест книжки на „Ревю дьо Пари“ от 1856 година. Как да постъпим при това положение? Какво трябва да предприеме прокуратурата? Да изчете целия роман? Невъзможно. Но, от друга страна, ако се прочетат само инкриминираните текстове, обвинението ще прояви прекалена строгост. Могат да ни кажат: „Щом не разглеждате нещата от всички страни, щом отминавате всичко останало освен инкриминираните текстове, явно е, че задушавате разискванията, като стеснявате материала за обсъждане.“ Има само един път да се избегне тази двойна неприятност и той е следният: да ви разкажа първо целия роман, без да го четем, и после да отделим инкриминираните текстове и да отговорим на възраженията, които евентуално биха могли да се повдигнат срещу обвинението.
…

Пред вас, господа, стоят трима обвиняеми: господин Флобер, автор на книгата, господин Пиша, отговорен редактор, и господин Пийе, печатар. Те и тримата са виновни, но трябва да подчертая, че отговорният редактор и печатарят не носят еднаква вина с писателя. Главен виновник е господин Флобер, който е възразил на редакцията за съкращенията. На второ място идва господин Лоран-Пиша, който е поискал да направи съкращения, но не е изпълнил докрай задачата си като отговорен редактор. И най-сетне идва печатарят, който трябва да играе ролята на часовой, недопускащ скандала. Печатарите трябва да четат, те също са отговорни. Те стоят на преден пост. Въпреки това би следвало да се прояви снизходителност към Пийе. Главният виновник е Флобер и към него съдът трябва да прояви необходимата строгост.
…

Този морал порицава реалистичната литература не защото тя обрисува страстите: омраза, отмъщение, любов; светът живее с тези страсти и изкуството трябва да ги описва, но не бива да ги описва необуздано, без мярка. Изкуството без правила не е изкуство; то е като жена, която се разсъблича. Да се наложи на изкуството обществено благоприличие, не означава да го принизим, а да му окажем нужната почит. Не можем да се възвеличаваме без правила на поведение. Ето, господа, принципите, които проповядваме, ето доктрината, която защищаваме.

Из Обвинителната реч на прокурора господин Ернест Пинар ,
прев. Константин Константинов, 1984

За госта

Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024).

За подкаста

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

Това е една от четирите серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.