Хаосът на Дионис [Vox Nihili #217]
Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат:
- Как Дионис се роди два пъти?
- Защо Дионис и от Тива, а не от Атина?
- Каква е връзката между Дионис, Загрей, Сабазий, Бакхус?
- Как ексцесът се превръща в празник?
- Защо Дионис е богът-чужденец?
- Как са свързани оргиите с мистериите?
- Как театърът помага на полиса?
- Кои са вакханките и как Дионис е свързан с феминизма?
- Свързан ли е Дионис с цикличността и каква геометрия „живее“ на границата между природа и култура?
- Има ли „мегдан“ за хомоеротизъм между Пентей и Дионис?
- Защо романтиците свързват Дионис с Христос?
- Какви са отношенията между Аполон и Дионис (Ницше)?
- Как виното и веселието са свързани с Дионис?
- Защо Христо проклина смокинята, която не дава плод?
Дионис е древногръцки бог, свързан с виното, плодородието, екстаза и театъра. Той е син на Зевс и смъртната жена Семела. Култът към него включва празненства, изпълнени с музика, танци и ритуали, които премахват социалните норми и ограничения. Дионис се свързва с понятието за трансформация (екстаз, преображение, изстъпление) както чрез опиянението от виното, така и чрез театралното изкуство, което води до нови измерения на човешкия опит. Той олицетворява и баланса между цивилизоваността и хаоса, рационалното и ирационалното. В настоящия епизод се опитахме да проследим нишките, които свързват Дионис не само с хаоса, но и с чудовищното.
Епизодът е част от вътрешната за „Вокс нихили” тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там, където мисълта пропада, или там, където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите.
Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру.
Споменато в епизода
– Мит и религия в Древна Гърция (книга), Жан-Пиер Вернан, Нов български университет, 2016: https://www.book.store.bg/p178157/mit-i-religia-v-drevna-gyrcia-zhan-pier-vernan.html
– Раждането на трагедията (книга), Фридрих Ницше, Издателство „Захари Стоянов“: https://iztok-zapad.eu/razhdaneto-na-tragediyata
– Любов и обезсмъртяване в изстъпленията на дионисовите празници. Платон, „Федър” и Еврипид, „Вакханки” (статия), Росица Гичева-Меймари: https://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum_arch.php?page=discussion_show&ofs=9&discID=17
– Вакханки (трагедия), Еврипид: https://knizhen-pazar.net/offsale_products/books/3417128-vakhanki
За госта
Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретики преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства.Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.
За подкаста
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Гледайте и на видео: https://youtu.be/C-_OFKZhvJA
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.