Четене и изкуствен интелект [Vox Nihili със Стоян Ставру #230]

Любомир Бабуров, Александър Кьосев и Стоян Ставру обсъждат:

– Кой е имплицитният читател?

– Какъв процент от хората в България четат книги?

– Какво представлява глобалната творба и как тя се различава от махленската?

– По какво се различават читалищата от книжарниците?

– Променя ли се феноменологията на четенето?

– Какви са ефектите от нетърпението на читателя и фрагментаризацията на текста?

– Кога читателят се превръща в консуматор?

– Възможни ли са съпротиви срещу „глобалното“ писане?

– Четат ли се взаимно поетите?

– Как изкуственият интелект променя четенето?

– Как изкуственият интелект променя писането?

– Какво представлява социалното четене в реално време?

– Кой кого променя: книгата читателя или обратно?

– Какво представлява „живата“ книга и виртуалния клубен асистент?

– Отваря ли нови читателски хоризонти изкуственият интелект или затваря четящите в ехо камери?

Изкуственият интелект променя читателските практики чрез персонализирани препоръки, автоматизирано обобщаване и анализ, както и интерактивни форми на четене. Новите форми на колективно четене включват AI-задвижвани платформи за дискусии, виртуални литературни асистенти и автоматизирано обобщаване на читателски реакции. Генеративните книги използват AI за динамично създаване на съдържание, което се адаптира към читателските избори, а някои проекти съчетават творческо сътрудничество между AI и автори. Тези промени водят до по-интерактивно и динамично четене, но поставят въпроси за автентичността на литературното преживяване и потенциалното капсулиране на читателите в алгоритмично предопределени предпочитания. Дали говорихме за утопии или дистопии на четенето – сами преценете.

Гледайте епизода на видео тук: https://youtu.be/tXbYqbtj2nQ

За госта

Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ “Св. Климент Охридски” и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.

„Преди българската литература е била невъзможна без сложността и дълбините на националния език, а и сама е развивала този език: който не владеел в дълбочина тази културна валута, не е принадлежал към нейната публика. Днес много от „глобалните“ произведения са написани така, че словото им е прозрачен медиум без специфика и без особени претенции към читателя. Стилистическият и интертекстуалният потенциал на българския е целенасочено стеснен, от него е изключено всичко, което е непреводимо или е твърде „местно“, а синтаксисът на разказването е сведен до кратки, лаконични изречения, предишните потоци на повествователното съзнание изглеждат безнадеждно остарели. Самата словесност, стихия на предишната литературата, е загубила значение и се превърнала в денационализирано вторично средство, отказало се от исторически дълбочини, стилистични тайни и идиосинкразии. Това е език, който не иска да затруднява, а желае да бъде бързо разбираемо и неутрално средство за разказване на интересни, „бързи“ истории. И в такива творби той е предварително готов, пакетиран за превод: макар написани на български, увлекателните и достъпни истории сякаш очакват английския си вариант, за да се появяват на глобалните пазари.“

„…на мястото на старото интровертно и вглъбено четящо същество, което по израза на Фуко гледа на Автора „от долу-на-горе“, се появяват нетърпеливи и дейни, креативни еккроверти. Те не се чувстват задължени да следят намерението на когото и да е, нито се задълбочават да четат цялостно, отначало докрай, или да се посвещават на концентрираното четене в определен момент на само един-единствен текст. Сърфирайки и миксирайки, те превключват бързо вниманието си и реагират на различни стимули, преследвайки не „дълбокия смисъл на Произведението“, а всеки – своята цел и задача, прагматична или творческа…“

Александър Кьосев

Читателски практики в България

2006–2022

В малкия град Лексингтън, в една прашна антикварна книжарница, живееше котка на име Лукреция. Тя беше стара и мъдра, обичаше да спи върху отворени книги, сякаш попиваше историите им.

Една вечер собственикът на книжарницата забеляза нещо странно – клиентите, които четяха в присъствието на Лукреция, започнаха да губят способността да четат традиционния текст. Буквите в книгите им се размазваха, но вместо това върху страниците се появяваха живи образи – хора, котки, летящи градове.

Слухът за тази магия се разнесе, а книжарницата се напълни с читатели, които търсеха новото, интерактивно четене. Никой не знаеше как Лукреция правеше това, но когато тя се сгушваше върху нечий роман, страниците се изпълваха със сцени, които читателят преживяваше не с очи, а със съзнание.

С времето хартиените книги изчезнаха от рафтовете – хората просто влизаха, сядаха и чакаха котката да избере тяхната история. Четенето вече не беше декодиране на думи, а преживяване в сънища, които Лукреция създаваше.

Една сутрин книжарят я намери заспала върху последната останала книга. На корицата ѝ пишеше: “Краят на писаното слово”. Лукреция не се събуди повече.

А на следващия ден в града отвори врати първата книжарница без книги.

Генерирано от ИИ

Споменато в епизода

– Читателски практики в България 2006–2022 (книга) Александър Кьосев, Боряна Димитрова, Елена Лилова, Ваня Георгиева, Емилия Алексиева, Светослав Близнашки, Галина Гончарова, Моника Вакарелова, Александра Главанакова, Юлия Роне, Георги Няголов, София Тодорова, Наталия Василева, Моника Димитрова, автори (по реда, по който се появяват в книгата),, Издателство „Жанет 45“, 2024: https://janet45.com/p/8469-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-20062022-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B2

– Читатели в текста (книга), Александър Кьосев (съст.) УИ Св. Климент Охридски, 2022 г.: https://www.book.store.bg/p487368503/chitateli-v-teksta.html

За подкаста

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.