Самоубийство с разсъждения… [Достоевски] [Vox Nihili #247]
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:
- Питал ли ни е някой дали сме съгласни да живеем със съзнание?
- Защо трябва да страдаме и що за цялост ни „обещава“ (?) природата?
- Грабливи птици ли са хората?
- Защо да ни пука, след като в дългосрочен план всички сме мъртви?
- Какво ще правим, когато слънцето угасне и не е ли всичко всъщност един безсмислен миг?
- Кой е Енпе (Н.П.) и защо е част т „гордите невежи“?
- Трябва ли да съжаляваме самоубийците?
- Трябва ли да говорим за безсмъртието на човешката душа?
- Имаме ли вина за „уродливите“ идеали на съвременната младеж (19-и век…)?
- Защо говорим преди да умрем?
- Може ли да направим разлика в страданието при „логичното самоубийство“ и самоубийството, което е „шик“?
- Възможно ли е „кротко“ самоубийство – с икона в ръка?
- Защо Достоевски толкова често „довежда“ героите си до самоубийство?
Достоевски смята самоубийството за важен социален проблем – „русият национален въпрос“, симптом на дълбока духовна празнота, появила се след загубата на вярата в безсмъртието на човешката душа. Може ли наистина да има други висши идеи без най-висшата идея за безсмъртната човешка душа? Може ли човек да обича човечество, състоящо се от хора, лишени от вечността? Що за човек е човекът без бог и може ли страданието в неговия живот да има смисъл? Винаги когато действието изпреварва същността, самоубийството дебне иззад ъгъла. Смисълът в свят без трансцедентност е въпрос на художествена илюзия, частна инвестиция в празното, брътвеж на един опитомен луд. Да, настоява Достоевски, самоубийствата са радикални актове, които не трябва да бъдат давани за пример, но тяхното разгадаване, особено при децата, са въпросът на века. Но на кой век? 19, 20, 21… Защо самоубийството е присъда, която трябва да се обжалва и до къде води това – потърсете въпросите в този епизод на Vox Nihili.
Видео към епизода тук: https://youtu.be/SBFl2imZycg
Споменато в епизода
– Дневник на писателя. 1873, 1876 (книга), Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Лиляна Минкова, издателство Народна култура, 1986;
– Дневник на писателя. 1877, 1880, 1881 (книга), Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Владимир Райчев, издателство Народна култура, 1989.
За подкаста
Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.
Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/
Засега можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Google Podcasts, Spotify и SoundCloud.