АЛУМНИ: Университетът и неговите възпитаници [Vox Nihili със Стоян Ставру #274]
Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Настоящият епизод е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и катедра „Социология и науки за човека“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Той е част от проект на катедрата на тема “Социология и науки за човека – едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ със слоган „Защото утре започва от вчера….“. Проектът представлява изследване на възпитаниците на специалност Социология в Пловдивския университет с фокус не само върху професионалните им кариери, но и върху начина, по който образователният модел по социология в ПУ е седиментиран в техните биографии.
Любомир Бабуров, Нина Николова и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво означава „заклинанието“ АЛУМНИ?
- Каква е разликата между възпитаници и храненици?
- Може ли Университетът да ни кара да се чувстваме виновни?
- Какво произвеждат университетите: кадри (работна ръка) или личности (човешки същества)?
- Трябва ли висшето образование да се оправдава за своето съществуване?
- Какво е университетът: институционално чудовище или клуб за интереси?
- Какво е разликата между въобразената и въобразяваната общност (Бенедикт Андерсън)?
- Възпитаници ли на незавършилите университета?
- Какво представлява т.нар. „атмосферен“ университет?
- Какъв е „прекрасния риск“ на образованието (Герт Биеста)?
- В какво се изразява „силата на слабите връзки“ (Марк Грантовер)?
- Каква е разликата между обучение, образование и субективиране?
- Трябва ли Университетът да претендира за достъп до истината и каква е ролята на знанието във висшето образование?
- Какво не отчита акредитацията и какво представлява идеята за „двуядрения университет“ (Стоян Ставру) ?
- Трябва ли Университетът да дава нещо повече от достатъчното (необходимото) на своите ВЪЗ-питаници (Нина Николова)?
- Съществува ли „алумни на неуспелите“ и възможно ли е съществуването на „алумни без университет“?
В този епизод на фокус е една станала сравнително модернасред висшето образование в България дума и това е думата „alumni“. Тя има латински произход и означава „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. Още в етимологията му се съдържа идеята за продължаваща връзка между човека и мястото, което е участвало в неговото формиране. Възможни са различни подходи към осмислянето на т.нар. алумни общност, като в разговора се очертаха поне две линии, по които може да направим това. Първата разбира alumni като институционален проект на университета. При този подход alumni са стратегически организирана мрежа от бивши студенти, чрез която университетът поддържа връзка със своите възпитаници след завършването им. Тази мрежа служи за обмен на знания, професионално развитие, подкрепа на нови поколения студенти, както и за изграждане на устойчиво академично наследство. Втората гледна точка вижда alumni като общност от хора, които споделят един свят. Тук акцентът не е върху преживяното участие в дейността на университета като обща културна и интелектуална среда. В тази перспектива възпитаниците се превръщат в своеобразна „памет на университета“: мрежа от хора, свързани чрез идеи, ценности, спомени и начини на мислене, които продължават да живеят и извън стените на университета. Между тези два полюса: на институционалната структура и на споделения свят, се колебаеше и нашият разговор.
Допълнителни материали:
The Forms of Capital (глава от книга), Pierre Bourdieu, In Handbook of theory and research for the sociology of education, edited by J. G. Richardson. New York: Greenwood Press, Pp. 241–58 (линк);
The Strength of Weak Ties (статия), Mark S. Granovetter, The American Journal of Sociology, 78 (6), р. 1360–1380 (линк);
Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма (книга), Бенедикт Андерсън, 1998, ИК Критика и хуманизъм (линк);
Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа (книга), Бруно Латур, Прев. Ина Димитрова, 2007, Издателство: Изток-Запад (линк).
Представяне на госта:
Доц. Нина Николова е социолог и преподавател в катедра Социология и науки за човека към ПУ Паисий Хилендарски. Нейните научни интереси са в областите на историческата социология, феноменологията, социоанализата. Автор е на монографиите Политанатомия на модерния човек. Тялото като предизвикателство пред социологията (2001) и EXCREMENTUM. Сетива на близостта (2020), както и на множество статии в областта на социология на тялото, социология на публичността, историческа социология на социализма. Член е на Института по социоанализа към Пловдивски университет и е ръководител на проекта “Социология и науки за човека – едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ (финансиран от Национален Фонд “Научни изследвания”).