Пътечките на войната [Vox Nihili #91]
В този втори епизод, посветен на войната, се опитахме да проследим тайните ѝ пътечки, минаващи както през планинските хребети на Япония, така и през съдебните зали в Хага.
Любо и Стоян са в компанията на Васил Лозанов и Стефан Русинов, с които обсъждат:
— Нужни ли са правила на войната?
— Що за (морална) общност е войската?
— Каква е връзката между Хагакуре и Хага?
— Има ли какво да каже Сун Дзъ на Иисус Христос?
— Как войната помага на етиката и… обратно?
— Враг ли е мъртвият?
— Как скръбта води до търпение и опитност?
— Можем ли да съществуваме без желание за война?
— Каква е ролята на паметта и какво рискуваме, когато маргинализираме историята?
— Има ли нещо, което може да оправдае жестокостта пред другия с лице?
— Кое е по-силно по време на войната: мозъкът или сърцето?
— Кои са жертвите на войната?
— Проблем ли е човекът по време на война и как идеологията опитомява милосърдието?
— Каква е разликата между фигурите на героя и предателя?
— Какви са наказанията при отклонение от военна служба и кога един войник може да откаже да изпълни заповед на своя военачалник?
— Защо го прави Фродо?
Правилата на войната имат своите метаморфози, изпъстрили историята на човечеството. Но защо са нужни правила на подобно събитие, като войната, в което ужасът дехуманизира всяко страдание и превръща насилието в основен псевдонаратив?
Възможно ли е победата да бъде недостатъчна, когато сме загубили себе си и има ли правила, които могат да ни запазят като хора, дори и по време на войната?
Както посочи и Стефан, хората са хора навсякъде – и на изток, и на запад: очевидност, която често се забравя. Възможна ли е паметта в лабиринта на войната?
===
Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с “Предизвикай правото!” и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/280
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support