Podcast: Vox Nihili
Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.
Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.
Водещи са Любомир Бабуров и Стоян Ставру.
Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция “Етически изследвания” в Института по философия и социология при Българската академия на науките, чийто основни интереси в областта на биоетиката и биоправото, философията на собствеността, етика на технологиите и пресечните точки между философи, литература и право. Негова основна цел при организирането и провеждането на епизодите на подкаст серията “Вокс нихили” е да направи по-видим и по-интензивен приносът на академичната общност за решаването на едни от най-важните социални и културни въпроси на нашето съвремие.
-
Ужасните приключения на Прашинко [ВЯТЪР работа] [Vox Nihili със Стоян Ставру #271]
„Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра?
-
Смирената държава – [Vox Nihili със Стоян Ставру #270]
Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека.
-
Великани – [Vox Nihili със Стоян Ставру #269]
Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Vox Nihili.
-
Горгий [БАБАТА] [Vox Nihili със Стоян Ставру #268]
„Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт.
-
ИИ -ти баща, ти майка! [Vox Nihili със Стоян Ставру #267]
В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. Ако искате да се запознаете с един психоаналитичен прочит на изкуствения интелект, този епизод е за Вас.
-
Египет и справедливостта [МААТ] [Vox Nihili със Стоян Ставру #266]
В Древен Египет справедливостта не е закон или процедура, а космически ред, наречен Маат, който прави света устойчив и обитаем. Тя не се „прилага“, а се поддържа чрез ритуали и всекидневни практики, които възпроизвеждат равновесието, които държи света защитен от нахлуващия хаос. Срещу Маат стои Исафет – като разпад и загуба на света. Фараонът не е законодател, а медиатор, чиято задача е да „прави Маат“, т.е. да възстановява реда, когато той е застрашен. Справедливостта не се доказва чрез спор, а се разкрива като истина – най-ясно в съда на мъртвите, където сърцето само свидетелства за живота си. В днешния епизод разговаряме, доколкото ни позволява огромната дистанция във времето, за възгледите на древните египтяни относно справедливото и честното.
-
Съдебни роли в българската литература [Vox Nihili със Стоян Ставру #265]
В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти.
-
Апология [Процесът] [Vox Nihili със Стоян Ставру #264]
„Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)
-
Универсален базов доход [или паркинг] [Vox Nihili със Стоян Ставру #263]
Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.
-
Братя адвокати [Better Call Saul] [Vox Nihili със Стоян Ставру #262]
Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой са Чък и Джими Макгил? - Кога законът е храм и кога става цирк? - Има ли структурно унижение в адвокатските йерархии? - Какво става с братската любов, когато братята станат адвокати? - Кой е Кайн и кой е Авел? - Какво означава грижата в полето на юридическите услуги? - Какво се случва с маргиналите сред адвокатите? - Как адвокатската професия може да промени човека? - Възможно ли е да си добър човек и от двете страни на Закона? - Има ли граници в рекламата на една адвокатска практика? - Как и защо Джими Макгил се превръща в Соул Гудман? - Има ли място за Робин Худ в адвокатските среди? - Как се проваля Давид, след като вече няколко пъти е победил Голиат? - Кой е Джийн Такович и защо е… черно-бял? - Що за игра е правото и кой определя нейните правила?









