Podcast: Vox Nihili

Приказки за Лека нощ [Vox Nihili #204]

Приказките са едни от първите структурирани текстове, с които се срещат децата. Повечето от тях претендират не само да приспят малките, но и да ги научат на определена поука. Какво обаче е тази поука и дали приказката е най-подходящия начин да я научим? Колко свобода за интерпретация може да открием в една приказка и кога приказката се превръща в естетизиран инструмент за налагане на власт? Трябва ли да защитаваме приказките от опитите за тяхното „превратно“ тълкуване и има ли една Традиция? Любо, Стоян и Николай Колев разглеждат в епизода сблъсъка между каноничните приказки и техните деструктивни интерпретации и търсят истината за причините, поради които хората си разказват истории.
Метафизика на злото [True detective] [Vox Nihili #203]

Вдъхновени от сериала True Detective, Любо и Стоян се опират на неговия сюжет, за да повдигнат редица въпоси, свързани с метафизиката на злото. Вземайки повод от „лова“ на злото, в който героите от сериала биват увлечени през годините, те търсят различните лица на злото: може ли да се изправим пред злото, което винаги се връща; има ли надежда за децата, които изчезват, без това да бъде забелязано; до къде достига парализиращата корупция на злото и имаме ли шанс във вселената, са само част от въпросите, които повдигат. Коя е основната тема в първия сезон на сериала True Detective(2014)? Какво представлява идеята за вечното възвръщане (Ницше)? Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? Какво може да научим от Шопенхауер за мъдростта на Силен? И още..
Фройд и бащата [Vox Nihili #202]

Етимологията може да преведе името „Фройд“ като „радост“, но дали Фройд действително е носител на радост, след множеството обвинения, включително такива, според които той е отнел невинността на детството и го е превърнал в един от най-опасните и травматични периоди от живота на човека? Фройд се посочва като първия доктор, който лекува чрез говорене, като слуша своите пациенти. Но дали не е бил изкушен от властта да интерпретира чутото и до къде неговата чувствителност към теми, които са били табу, са довели до съвременното отношение към сексуалността? Любо, Стоян и Валентин Калинов се опитахват да погледнат към Фройд през различни гледни точки и да съберат тези „погледи“ в едно усещане за Фройд. Дали са успели - преценете сами.
Чудовищата [Преддверие][Vox Nihili #201]

Чудовищата разпалват въображението на хората от началото на тяхното съществуване. Чудовищното е онова, което се изплъзва от категориите и следователно от рационалното обяснение. То е нещо невъзможно за улавяне, но по един парадоксален начин присъства в акта на неговото отсъствие. Чудовищното показва, че има аспекти на реалността, които са едновременно непостижими, но и съществени за процеса на познание. Притиснати между земята и небето, хората никога не са спирали да си въобразяват чудовища. Загубили ли сме днес – в ерата на доминиращия рационализъм, способността си да интерпелираме себе си чрез въобразяването на нови чудовища е едно от нещата, върху които разсъждават Любо, Стоян и Боян Манчев.
Писарите и …. правото [Vox Nihili #200]

Любо, Стоян и Дарин Тенев разговарят за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, се опитват да обобщят някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдават в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква…
Цитирането [Vox Nihili #199]

Любо, Стоян и Камелия Спасова се фокусират върху практиката на цитирането, която се преплита тясно с действия, обозначавани като позоваване, рефериране, заемане, препращане...Промяната на медиите, преминаването от устна към писмена реч, както и утвърждаването на интернет мрежата, води до съществени различия и в начините на цитиране. Ако някога е било достатъчно да споменеш името на човек, за да го „привлечеш“ в разговора, то днес в науката се изисква максимално точно посочване на страницата, където лицето е написало текста, към който се реферира. Фиксирането на автора обаче се сблъсква с „парадокса на Тезей“, а силата на всяко цитиране е в интерпретацията. Съществува ли „Баща на текста“ и възможно ли е изобщо цитирането? Слушайте и най-вероятно няма да разберете … напълно :)
Големият Хипий [Красивото] [Vox Nihili #198]

„Големият Хипий“ е диалог, за който съществува спор доколко е написан действително от Платон. Любо, Стоян и Проф. Христо Тодоров обсъждат главният въпрос в него - този за природата на красотата. Диалогът започва с опитите на Хипий да предложи 3 различни дефиниции за това кое е красиво, които Сократ опровергава и на свой ред предлага 3 и половина свои дефиниции. Те също не успяват да издържат на възможните възражения. Никой от дадените примери не е в състояние да обясни самата природа на красивото като идея. Диалогът завършва без окончателно решение на въпроса що е красивото, но Сократ приема този негативен резултат, защото „Трудни са красивите неща“.
Baby Reindeer [Сериалът] [Vox Nihili #197]

Baby Reindeer(2024) е драматичен сериал, базиран на реалния опит на британския комедиант Ричард Гад Сюжетът се фокусира върху преживяванията на главния герой Дони, който става обект на обсебващо преследване от страна на жена на име Марта. Сериалът изследва теми като травма, сексуален тормоз, личностни и сексуални идентичности, като разглежда сложната динамика между жертва и преследвач. Любо и Стоян обсъждат етическите и юридически въпроси, поставяни във връзка със самото създаване и съществуване на подобен филм, изграден „по действителен случай“, без съгласието на жената, явяваща се прототип на Марта. А кой е Големият Хипий, споменаван многократно в разговора, ще разберете в следващия епизод.
Процесът [Децата на Кафка] [Vox Nihili #196]

„Процесът“ е класически роман на Франц Кафка, написан през 1914-1915 г. и публикуван посмъртно през 1925 г. от неговия приятел Макс Брод. Романът представя абсурден свят, в който главният герой Йозеф К. се сблъсква с несправедлива и неясна юридическа система. Дали обаче системата е виновна или системата му е виновна – е нещо, което предстои да бъде дискутирано. Във всички случаи има доста странни детайли около самото правораздаване и като място, и като участници: често се чува глъчката от деца, но практически няма съдии, а адвокатите са сведени до ходатаи. Има ли шанс правосъдието в Процеса на Кафка – слушайте Любо, Стоян и Дарин Тенев, а отговорите ще ви изненадат :)
Държавата, гл. Х [ПОЕЗИС] [Vox Nihili #195]

Общи ли са мъжете в идеалния град-държава? Има ли всъщност Платон проблем с изкуствата? В този епизод Любо, Стоян и Боян Манчев обсъждат “Държавата” един от най-добрите диалози на Платон. “Държавата” поставя много въпроси, сред които въпросът за доброто, справедливостта и силата на идеите (формите). Глава Х захваща важната тема за изкуството и ползата от него. Има ли такава и защо всъщност поетите трябва да бъдат заменени от философите? Именно за мястото на изкуството в идеалния полис и за противоречивото отношение на Платон към поезията ще чуете в епизода.