Podcast: Vox Nihili

Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Водещи са Любомир Бабуров и Стоян Ставру.

Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция “Етически изследвания” в Института по философия и социология при Българската академия на науките, чийто основни интереси в областта на биоетиката и биоправото, философията на собствеността, етика на технологиите и пресечните точки между философи, литература и право. Негова основна цел при организирането и провеждането на епизодите на подкаст серията “Вокс нихили” е да направи по-видим и по-интензивен приносът на академичната общност за решаването на едни от най-важните социални и културни въпроси на нашето съвремие.

  • АЛИСА в Страната на чудесата – [Vox Nihili със Стоян Ставру #281]

    В този епизод Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру разглеждат „Алиса в Страната на чудесата“ не просто като класическа детска приказка, а като многопластов текст за въображението, езика, властта и съпротивата срещу абсурда. Разговорът проследява както историческия и културен контекст на Луис Карол, така и философските, литературните и социалните пластове на историята, в която логиката постоянно се разпада, а детето постепенно се превръща в активен субект, способен да поставя под въпрос самите правила на света около себе си.

  • ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ… и желанията на детето – [Vox Nihili със Стоян Ставру #280]

    В този епизод Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру разглеждат „Приказка без край“ като много повече от детска история – като философски текст за желанията, волята, скръбта и силата на въображението. Разговорът минава през теми като ролята на приказките, границата между истина и идеология, връзките с правото и литературата и начините, по които историите оформят начина, по който разбираме себе си и света.

  • Закони [ЧУДНИ КУКЛИ НА КОНЦИ] – [Vox Nihili със Стоян Ставру #279]

    В този разговор Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру разглеждат последния и най-мащабен диалог на Платон – „Закони“, където вместо философ-цар в центъра стои силата на писания закон. Темите преминават през устройството на идеалната държава, произхода на законите, възпитанието, ролята на семейството, душата, реда и морала, както и през въпроса как законът не само управлява, но и възпитава обществото. Разговорът проследява как Платон си представя една държава, която изгражда стабилност чрез разум, образование и институции.

  • ФРАНКЕНЩАЙН: кой е чудовището – [Vox Nihili със Стоян Ставру #278]

    В разговора Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру разглеждат „Франкенщайн“ като история не просто за създаването на живот, а за отговорността, която идва с него. Те обсъждат границите между наука и морал, отношенията между създател и създадено, както и въпроса дали знанието може да бъде неутрално, когато има реални последствия. Разговорът минава и през теми като самотата, отхвърлянето и това как те могат да изкривят човешкото поведение, поставяйки под въпрос както ролята на правото, така и границите на човешката амбиция.

  • Мирът [… и неговите лица] – [Vox Nihili със Стоян Ставру #277]

    Епизодът разглежда различните измерения на мира – от разграничението между негативен (липса на война) и позитивен мир (наличие на справедливи и устойчиви отношения), до ролята на дипломацията, институциите и философските идеи зад мирното съжителство. Обсъждат се ключови концепции като „триъгълника на насилието“, трансформацията на конфликти, различните форми на мир (студен, въоръжен, основан на страх) и връзката между мир, свобода и справедливост. Любо и Стоян Ставру поставят въпроса дали мирът е състояние, процес или идеал – и възможно ли е той да бъде измерван и устойчив в реалния свят.

  • Корупцията: животопис и смърт – [Vox Nihili със Стоян Ставру #276]

    В този епизод разглеждаме корупцията от философските ѝ корени при Платон до съвременните ѝ форми в държавата и институциите. Обсъждаме как се дефинира корупцията и как се различава от подкуп, лобизъм, клиентелизъм и конфликт на интереси, както и как функционира на практика. Разговорът навлиза и в по-дълбоки въпроси - как се „завладяват“ институции, каква е разликата между корупция и мафиотизация и възможно ли е системата да се рестартира чрез инструменти като лустрация или други радикални мерки.

  • Парменид [ДИАЛЕКТИКАТА и КОНЯТ] [Vox Nihili със Стоян Ставру #275]

    „Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика.

  • АЛУМНИ: Университетът и неговите възпитаници [Vox Nihili със Стоян Ставру #274]

    В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът.

  • Дадаизмът [Да-да и И-И] [Vox Nihili със Стоян Ставру #273]

    Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру разговарят за дадаизма – какво представлява и как се ражда в контекста на войната, какво стои зад неговите манифести и ключови фигури, и защо движения като сюрреализма и концептуалното изкуство са тясно свързани с него. Обсъждат ролята на случайността, провокацията и езика, както и емблематични примери като Кабаре Волтер, жеста на Марсел Дюшан с писоара и експериментите на Ханс Арп. Разговорът стига и до по-съвременни теми – как дадаизмът се проявява днес в киното и културата, защо трудно се задържа като устойчиво течение и дали идеи като „дадаистки хакер“ или дори изкуствен интелект могат да носят неговия дух.

  • Лукс – [Vox Nihili със Стоян Ставру #272]

    Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралното значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост към излишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксът предизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белег за висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса като социално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало в символ на статус.