Podcast: Vox Nihili

Филоктет (Благородната лъжа) [Vox Nihili #194]

Трябва ли да се казва цялата истина? Коя е алтернативата на лъжата? Любо, Стоян и Камелия Спасова разговарят за лъжата като ни припомнят историята за Филоктет. Филоктет е бил ухапан от змия и незарастващата му воняща рана е причината да бъде изоставен на необитаем остров от другарите си гърци, ангажирани със спечелването на Троянската война. Оказва се обаче, че неговият лък е необходим за сразяването на Троя. Одисей и Неоптолем са поели тази задача и се опитват по различни начини да вземат лъка на Филоктет – било като го измамят, или пък като го придумат, а съществува и вариант – да го принудят с физическа сила.
Лакан и откраднатото писмо [Vox Nihili #193]

В днешния епизод Любо, Стоян и Дарин Тенев разговарят за значението на езика в психоанализата и обсъждат идеите на Лакан по един разбираем начин. Жак Лакан е френски психоаналитик с важни приноси към философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, вторият от които има за свой повод разказа „Откраднатото писмо“ на Едгар Алан По. До каква степен редът на символното (езикът) е успял да захване интимния свят на субекта? Какво всъщност се крие зад образа и въображаемото? Какво се крие зад откраднатото писмо и как то е свързано с „чистото“ означаващо на парите ще разберете от разговора.
Философия на конфликта [Vox Nihili #192]

Навлизането на конфликтите като форма на морално аргументирано зрелище в политиката поставя по нов начин въпроса за това дали и за какво да се борим. В епизода Любо, Стоян и Стилиян Йотов разговарят за ролята на конфликта в света на хората. Въпреки че повечето от философите, които са посветили време на теорията на конфликта, са търсили начини за неговото преодоляване, съществуват и такива, които смятат, че човешкият модус на съществуване е агонистичен. Конфликтите са неизбежна част от взаимодействието между хората и няма „реалистична утопия“, в която да избягаме от тях. Достатъчно е да дадем един пример: брачният живот :)
Протагор [Образование] [Vox Nihili #191]

„Протагор“ е от ранните диалози, в които един срещу друг се изправят достолепният и възрастен чужденец Протагор и младият, но популярен в Атина Сократ. Въпреки че разговорът е меко казвано… тегав (/) и преминава през множество кризи, все пак се развива по начин, при който в крайна сметка Сократ възприема позицията на Протагор, а Протагор – на Сократ. Темата е образованието и необходимостта от хора като Протагор, които да обучават младите на държавническо изкуство. Тази тема, заедно с темата за добродетелите, все още е повече от актуална и може да бъде пряко свързана с предмета „гражданско образование“, чието въвеждане в България е пряко свързано с името на нашия гост – проф. д-р Христо Тодоров.
Съдбата и свободата [Vox Nihili #190]

Едип и Персей (а не Тезей :) ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор между Любо, Стоян и Валентин Калинов. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушайте ни :)
Критическо мислене [Vox Nihili #189]

Има ли разлика между „критическо“ и „критично“ мислене? Търсейки особеностите и предимствата на критическото мислене, с помощта на Росен Люцканов, Любо и Стоян се опитаха да очертаят и неговите граници. Въпреки разликите между магазинния рафт и изборната стая, хората правим изборите си въз основа на всевъзможни аргументи и основания. Има ли по-добри причини, за да изберем едно или друго поведение или в крайна сметка всичко е вяра? Къде аксиомите отстъпват пред доказателствата и как доказателствата свършват в аксиоми? Универсално ли е критическото мислене или трябва да бъдем критични и към критическото мислене?
Евтаназията: Мортие срещу Белгия [Vox Nihili #188]

Делото „Мортие срещу Белгия“ се смята за едно от ключовите дела на Съда в Страсбург по въпросите на евтаназията. В него за пръв път се коментира пряко възможността една държава да допусне извършването на евтаназия, след като е осигурила достатъчно гаранции, че с тази възможност няма да се злоупотреби. Как се постига баланс между задължението на държавата да осигури правото на живот, автономността на човек сам да реши дали да сложи край на живота си и обществения интерес – е въпросът в делото „Мортие срещу Белгия“. В епизода разговорът между Любо, Стоян и Иван Стойнев се води по отношение на заболяване, не на тялото, а на душата.
Хармид (Баене) [Vox Nihili #187]

„Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ Платонови диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами :)
Чужденецът [Vox Nihili #186]

Днешният епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Днес ще говорим за "Чужденецът" на Албер Камю. Любо, Стоян и Дарин Тенев обсъждат кой е г-н Мьорсо, какъв е залогът върху „душата“ в рамките на наказателното производство, има ли място за литература в правото и още много други въпроси.
Деяния [Vox Nihili #185]

Днешният разговор е продължение на епизода „Съзерцания“. След като обсъдихa, съвсем не съзерцателно, vita contemplativa, този път Любо, Стоян и Валентин Калинов обърнаха внимание на човешките действия. В епохата на нестихващ активизъм и всеобхватна стопанска инициатива, светът е динамизиран от vita activa. Но равностойни ли са действията ни? Кои са действията, които ни правят хора? Как те се отнасят към бъдещето и политиката? Можем ли да предадем нашия свят на поколенията, които идват? До къде може да си позволим да забравим за войната и все още да говорим за „политика на мира“? Ще ни спасят ли правата на човека и свободата на движение на стоките и услугите? Слушайте и няма да разберете :)