Podcast: Vox Nihili

Литературата: на съд! [Vox Nihili #207]

Трябва ли литературата да прави добро или пък спокойно може да удържи себе си като място за рефлексия върху злото? Кога сложността е просто оправдание на некачествената литература и кога тя е причина да спрем да я четем като юристи са част от въпросите, които обсъждат Любо, Стоян и Дарин Тенев. Основният фокус на разговора е съдебният процес срещу Густав Флобер. Но той не е единственият, при който юристите се заемат с четенето на една литературна творба, за да проверят дали няма закононарушение: престъпване на обществения и на религиозния морал. В този епизод литературата се среща с „наказващата“ страна на правото през желанието на юристите да наложат определени закони в писането на художествените текстове.
Лахет [Смелостта] [Vox Nihili #206]

Кои са Лахет (Бабуров?) и Никий (Ставру?) и какво ловува този път Сократ е в основата на днешния епизод, в който гост е Владимир Маринов е доктор по антична философия. Лахет“ е диалогът, който поставя въпроса „Подходящо ли е за момчетата, или не е, да изучават да се бият в тежко въоръжение?“. Като цяло разговорът е за добродетелите и по-специално за смелостта, която получава няколко различни и все неприемливи за Сократ дефиниции, сред които: смелостта е налице, „ако човек остане в бойния ред, готов да се бие с враговете и не побягва“, т.е. вид издръжливост (упорство) на духа, съпроводена от разума; смелостта е вид знание – „знание за това, кое е опасно и кое безопасно по време на война и във всички останали случаи“. Наред с „древните“ въпроси на мъжеството, в разговора обсъдихме и част от съвременните проблеми, които поставя понятието за смелост в европейските постгероични общества.
Помилването[Vox Nihili #205]

Какво означава наличието на множество масови помилвания по време на празници или пък липсата на каквато и да е милост от страна на държавата към осъдените? Кога наказателната репресия е толкова нетърпима, че трябва да се откажем от наказанието? Отговорите на тези и други въпроси обсъждат в епизода Любо, Стоян и Ива Пушкарова. Съгласно чл. 74 от Наказателния кодекс на Република България президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор – да опрости или замени. Що за суверенна власт е помилването и защо държавата, дори и когато е организирана като диктатура, има нужда от нея.
Приказки за Лека нощ [Vox Nihili #204]

Приказките са едни от първите структурирани текстове, с които се срещат децата. Повечето от тях претендират не само да приспят малките, но и да ги научат на определена поука. Какво обаче е тази поука и дали приказката е най-подходящия начин да я научим? Колко свобода за интерпретация може да открием в една приказка и кога приказката се превръща в естетизиран инструмент за налагане на власт? Трябва ли да защитаваме приказките от опитите за тяхното „превратно“ тълкуване и има ли една Традиция? Любо, Стоян и Николай Колев разглеждат в епизода сблъсъка между каноничните приказки и техните деструктивни интерпретации и търсят истината за причините, поради които хората си разказват истории.
Метафизика на злото [True detective] [Vox Nihili #203]

Вдъхновени от сериала True Detective, Любо и Стоян се опират на неговия сюжет, за да повдигнат редица въпоси, свързани с метафизиката на злото. Вземайки повод от „лова“ на злото, в който героите от сериала биват увлечени през годините, те търсят различните лица на злото: може ли да се изправим пред злото, което винаги се връща; има ли надежда за децата, които изчезват, без това да бъде забелязано; до къде достига парализиращата корупция на злото и имаме ли шанс във вселената, са само част от въпросите, които повдигат. Коя е основната тема в първия сезон на сериала True Detective(2014)? Какво представлява идеята за вечното възвръщане (Ницше)? Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? Какво може да научим от Шопенхауер за мъдростта на Силен? И още..
Фройд и бащата [Vox Nihili #202]

Етимологията може да преведе името „Фройд“ като „радост“, но дали Фройд действително е носител на радост, след множеството обвинения, включително такива, според които той е отнел невинността на детството и го е превърнал в един от най-опасните и травматични периоди от живота на човека? Фройд се посочва като първия доктор, който лекува чрез говорене, като слуша своите пациенти. Но дали не е бил изкушен от властта да интерпретира чутото и до къде неговата чувствителност към теми, които са били табу, са довели до съвременното отношение към сексуалността? Любо, Стоян и Валентин Калинов се опитахват да погледнат към Фройд през различни гледни точки и да съберат тези „погледи“ в едно усещане за Фройд. Дали са успели - преценете сами.
Чудовищата [Преддверие][Vox Nihili #201]

Чудовищата разпалват въображението на хората от началото на тяхното съществуване. Чудовищното е онова, което се изплъзва от категориите и следователно от рационалното обяснение. То е нещо невъзможно за улавяне, но по един парадоксален начин присъства в акта на неговото отсъствие. Чудовищното показва, че има аспекти на реалността, които са едновременно непостижими, но и съществени за процеса на познание. Притиснати между земята и небето, хората никога не са спирали да си въобразяват чудовища. Загубили ли сме днес – в ерата на доминиращия рационализъм, способността си да интерпелираме себе си чрез въобразяването на нови чудовища е едно от нещата, върху които разсъждават Любо, Стоян и Боян Манчев.
Писарите и …. правото [Vox Nihili #200]

Любо, Стоян и Дарин Тенев разговарят за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, се опитват да обобщят някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдават в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква…
Цитирането [Vox Nihili #199]

Любо, Стоян и Камелия Спасова се фокусират върху практиката на цитирането, която се преплита тясно с действия, обозначавани като позоваване, рефериране, заемане, препращане...Промяната на медиите, преминаването от устна към писмена реч, както и утвърждаването на интернет мрежата, води до съществени различия и в начините на цитиране. Ако някога е било достатъчно да споменеш името на човек, за да го „привлечеш“ в разговора, то днес в науката се изисква максимално точно посочване на страницата, където лицето е написало текста, към който се реферира. Фиксирането на автора обаче се сблъсква с „парадокса на Тезей“, а силата на всяко цитиране е в интерпретацията. Съществува ли „Баща на текста“ и възможно ли е изобщо цитирането? Слушайте и най-вероятно няма да разберете … напълно :)
Големият Хипий [Красивото] [Vox Nihili #198]

„Големият Хипий“ е диалог, за който съществува спор доколко е написан действително от Платон. Любо, Стоян и Проф. Христо Тодоров обсъждат главният въпрос в него - този за природата на красотата. Диалогът започва с опитите на Хипий да предложи 3 различни дефиниции за това кое е красиво, които Сократ опровергава и на свой ред предлага 3 и половина свои дефиниции. Те също не успяват да издържат на възможните възражения. Никой от дадените примери не е в състояние да обясни самата природа на красивото като идея. Диалогът завършва без окончателно решение на въпроса що е красивото, но Сократ приема този негативен резултат, защото „Трудни са красивите неща“.