Podcast: Vox Nihili

Протагор [Образование] [Vox Nihili #191]

„Протагор“ е от ранните диалози, в които един срещу друг се изправят достолепният и възрастен чужденец Протагор и младият, но популярен в Атина Сократ. Въпреки че разговорът е меко казвано… тегав (/) и преминава през множество кризи, все пак се развива по начин, при който в крайна сметка Сократ възприема позицията на Протагор, а Протагор – на Сократ. Темата е образованието и необходимостта от хора като Протагор, които да обучават младите на държавническо изкуство. Тази тема, заедно с темата за добродетелите, все още е повече от актуална и може да бъде пряко свързана с предмета „гражданско образование“, чието въвеждане в България е пряко свързано с името на нашия гост – проф. д-р Христо Тодоров.
Съдбата и свободата [Vox Nihili #190]

Едип и Персей (а не Тезей :) ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор между Любо, Стоян и Валентин Калинов. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушайте ни :)
Критическо мислене [Vox Nihili #189]

Има ли разлика между „критическо“ и „критично“ мислене? Търсейки особеностите и предимствата на критическото мислене, с помощта на Росен Люцканов, Любо и Стоян се опитаха да очертаят и неговите граници. Въпреки разликите между магазинния рафт и изборната стая, хората правим изборите си въз основа на всевъзможни аргументи и основания. Има ли по-добри причини, за да изберем едно или друго поведение или в крайна сметка всичко е вяра? Къде аксиомите отстъпват пред доказателствата и как доказателствата свършват в аксиоми? Универсално ли е критическото мислене или трябва да бъдем критични и към критическото мислене?
Евтаназията: Мортие срещу Белгия [Vox Nihili #188]

Делото „Мортие срещу Белгия“ се смята за едно от ключовите дела на Съда в Страсбург по въпросите на евтаназията. В него за пръв път се коментира пряко възможността една държава да допусне извършването на евтаназия, след като е осигурила достатъчно гаранции, че с тази възможност няма да се злоупотреби. Как се постига баланс между задължението на държавата да осигури правото на живот, автономността на човек сам да реши дали да сложи край на живота си и обществения интерес – е въпросът в делото „Мортие срещу Белгия“. В епизода разговорът между Любо, Стоян и Иван Стойнев се води по отношение на заболяване, не на тялото, а на душата.
Хармид (Баене) [Vox Nihili #187]

„Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ Платонови диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами :)
Чужденецът [Vox Nihili #186]

Днешният епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Днес ще говорим за "Чужденецът" на Албер Камю. Любо, Стоян и Дарин Тенев обсъждат кой е г-н Мьорсо, какъв е залогът върху „душата“ в рамките на наказателното производство, има ли място за литература в правото и още много други въпроси.
Деяния [Vox Nihili #185]

Днешният разговор е продължение на епизода „Съзерцания“. След като обсъдихa, съвсем не съзерцателно, vita contemplativa, този път Любо, Стоян и Валентин Калинов обърнаха внимание на човешките действия. В епохата на нестихващ активизъм и всеобхватна стопанска инициатива, светът е динамизиран от vita activa. Но равностойни ли са действията ни? Кои са действията, които ни правят хора? Как те се отнасят към бъдещето и политиката? Можем ли да предадем нашия свят на поколенията, които идват? До къде може да си позволим да забравим за войната и все още да говорим за „политика на мира“? Ще ни спасят ли правата на човека и свободата на движение на стоките и услугите? Слушайте и няма да разберете :)
Орестия [Майцеубийство][Vox Nihili #184]

„Орестия“ е антична трилогия, поставена от Есхил през 458 г. пр.н.е. и съставена от три части: „Агамемнон“, „Хоефори“, „Евмениди“. Тя е единствената трагедия от Античността, която е достигнала в пълния си вид до нас. Есхил проследява съдбата а потомците на Артей, а разговорът между Любо, Стоян и Дарин Тенев се съсредоточава върху третата част (Евменидите), където се разиграва съдебен процес срещу Орест, убил майка си Клитемнестра за това, че е убила великия войн Агамемнон – съпруг на Клитемнестра и баща на Орест. Какво се случва а този процес и как той е свързан с начина, по който днес търсим справедливост, може да чуете в разговора.
Куртоазия [Vox Nihili #183]

Що за причина е създала куртоазията и как трябва да се обича от дистанция? Какво прави един мъж рицар и защо свещеници и монахини се занимават с описанието на оргазма? Как любовта е намирала път през Средновековието чрез думите и образцовите обноски? Защо любовта трябва да се консумира не в сексуалния, а в речевия акт? На тези и други въпроси за странния и славен живот на трубадурите потърсихме отговор заедно с Николай Колев в този епизод на Vox Nihili. В него ще имате възможност да чуете десетки цитати от средновековни поеми, посветени на любовта и на правилата в отношенията между мъжа и жената. Когато вместо да се вдигат краката, стихове се четат на жената, повдига се определено цената…
Космос и … козметика [Vox Nihili #182]

Каква е разликата между космос и вселена? Как космосът и козметиката са свързани? Любо, Стоян и Петър Горанов обсъждат ключовата дефиниция за космос, според която той е „ограничена, затворена или още крайна безкрайност“. Космосът се върти в кръг, той е тяло, което се превърта в кръг, като това, че описва кръг, е аргумент в полза на неговата крайност. Разглеждат и още от този тип дефиниции в разговора: „… веществото, от което небето и звездите са съставени, се нарича ефир (етер); той е огневиден, чист, божествен елемент и бяга вечно по кръга. Етерът не е допълнителен, а основен пети елемент, наред с другите четири: земя, вода, въздух и огън. За разлика от космоса, Вселената е един „свят без център, направен незнайно за кого и защо и от кого“ (Петър Горанов).