Podcast: Vox Nihili

Тимей [Образецът] [Vox Nihili #181]

Любо, Стоян и Владимир Маринов поставят на фокус „Тимей“ - диалогът, който се смята за образцов в творчеството на Платон. Въпреки, че може да се усъмним дали става въпрос за диалог или за скрит трактат, състоящ се от поредица от дълги речи. В него може да открием не само „правдоподобно“ описание на началото на света, предшествано от бърз преразказ на мита за Атлантида, но също така и подробни обяснения както за структурата на човешката душа, така и за предназначението на различните органи на човешкото тяло. Ако искате да разберете какво се крие в сърцето на световната душа, що за страж е сърцето в тялото и какво точно правят белият дроб и далакът, може да се насладите на този епизод.
РАЦИОТО: детективи и копелета [Vox Nihili #180]

Любо и Стоян се пренасят в света на романите на Агата Кристи и историите за Шерлок Холмс, които са неизменна част от представите ни за това как по логичен път може да открием извършителя на всяко престъпление. В престъпността няма нищо мистично и романтично, а поредица от очевидни за Разума парчета от действителността, съществуващи във формата на „находки“. Откриването (чрез наблюдение) и сглобяването (чрез заключение) на тези находки е „чисто“ логическо упражнение, при което дедукцията не остава място за никаква автентична онтология. Как от Ръсел стигнахме до Скуби Ду, д-р Хаус и накрая до събитията на Рацио, вижте в епизода.
Федон [Душата] [Vox Nihili #179]

„Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди учениците си, че не трябва да скърбят за смъртта му. Сократ казва и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен със сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди приятелите си, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример ще чуете в епизода.
Венецианският търговец [Vox Nihili #178]

„Венецианският търговец“ е пиеса на Шекспир от края на 16-и век, която може да бъде анализирана в множество различни направления. Любо, Стоян и Дарин Тенев избраха да се съсредоточат върху ролята на Порция (преоблечена като доктор по гражданко право), която консултира венецианския Дож относно приложението на неустойка, по силата на която евреинът Шейлок има право да получи един фунт месо от тялото на венецианския търговец Антонио, задето не му е върнал заетите от него 3000 дуката. В драматичния съдебен процес право и литература се срещат, за да създадат едно от най-енигматичните произведения в западната културна история.
Съзерцания [Vox Nihili #177]

Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Любо, Стоян и Валентин Калинов се опитаха да разгледат съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсиха както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминаха през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература :)
Климат: Делото срещу Швейцария [Vox Nihili #176]

Любо и Стоян обсъждат с Иван Стойнов какво представлява Европейският съд в Страсбург и неговото решение по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария. Съдът констатира, че Швейцария не е положила достатъчно мерки, за да ограничи промените в климата, в резултат на което възрастни швейцарци са пострадали от горещите вълни, залели страната през средата на второто десетилетие на 21-и век. Делото има прецедентен характер и поставя началото на един нов юридически дебат относно това как отделните държави следва да отговарят за своето бездействие по въпроси, важни за бъдещето на човечеството.
Интуицията и съдията [Vox Nihili #175]

Разговорът между Любо, Стоян и Мадлен Елчинова е всичко друго, но не и интуитивен. Защото, се оказва, че имаме различни интуиции за интуицията. Макар и да бяхме чули, че „подсъзнанието може всичко“, установихме, че в това можене се включват и някои доста неприятни грешки. Сред нарастващото объркване все пак разграничихме рационалните от „суровите“ интуиции, като разгледахме връзката им с житейския опит и предразсъдъците. Основен акцент е отношението на правото към интуициите на съдията и различните стратегии, които могат да бъдат възприети от хората, натоварени със специалния епистемен дълг и носещи отговорността да кажат като последен авторитет какво гласи Законът.
Романтизъм [Vox Nihili #174]

Това е първият и единствен епизод на Вокснихили, който беше прекъснат по емоционални причини. Любо и Стоян се потапят в епохата на романтизма със своя гост Николай Колев. Няколко автобиографични разкази за Байрон, свързани с неговото участие в освобождението на Гърция, с причината за смъртта му: „възпаление на мозъка“, както и със съдбата на тялото на Байрон, провокираха извънредната реакция на Стоян и Любо. Трябваха им повече от 15 минути, за да се върнат обратно в разговора. Може би такъв е ефектът на романтизма: изгаряме в емоциите си по начин, който ни оставя без думи и с очи, пълни със сълзи. Слушайте и ще видите! :)
За пример [Vox Nihili #173]

В този епизод Любо и Стоян са в компанията на Камелия Спасова, с която говорят за същността на примера и връзката му с парадигмите, моделите, и „препоните“. Примерите винаги са били част от същността на Вокс Нихили – и не само. Всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера.
Деконструкция и правораздаване [Vox Nihili #172]

В епизода Любо, Стоян и Дарин Тенев обединяват усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? Кай плаши юристите с деконструкция? Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? И още…