Podcast: Vox Nihili

Романтизъм [Vox Nihili #174]

Това е първият и единствен епизод на Вокснихили, който беше прекъснат по емоционални причини. Любо и Стоян се потапят в епохата на романтизма със своя гост Николай Колев. Няколко автобиографични разкази за Байрон, свързани с неговото участие в освобождението на Гърция, с причината за смъртта му: „възпаление на мозъка“, както и със съдбата на тялото на Байрон, провокираха извънредната реакция на Стоян и Любо. Трябваха им повече от 15 минути, за да се върнат обратно в разговора. Може би такъв е ефектът на романтизма: изгаряме в емоциите си по начин, който ни оставя без думи и с очи, пълни със сълзи. Слушайте и ще видите! :)
За пример [Vox Nihili #173]

В този епизод Любо и Стоян са в компанията на Камелия Спасова, с която говорят за същността на примера и връзката му с парадигмите, моделите, и „препоните“. Примерите винаги са били част от същността на Вокс Нихили – и не само. Всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера.
Деконструкция и правораздаване [Vox Nihili #172]

В епизода Любо, Стоян и Дарин Тенев обединяват усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? Кай плаши юристите с деконструкция? Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? И още…
Холистична спиритуалност [Vox Nihili #171]

Какви са възможните форми на религия? Какво е ролята на тялото в новата религиозност? Любо, Стоян и Теодора Карамелска разговарят за холистичната спиритуалност и търсят нейните граници. Днес религиозното е по-цветно от всякога и се предлага във всички възможни формати. Вече не Всемогъщия Бог определя неговото съдържание, а вездесъщите сили на търсенето и предлагането. Ако някога Исус се е гневил на „търговците в храма“, то днес духовното е по-скоро въпрос на търговия, а дългът се е разпаднал до преживяване, опаковане в практики на консумеризъм… Или всъщност не трябва да бъдем толкова черногледи, а напротив следва да прегърнем демократизацията на спиритуалните блага.
Тишина [Vox Nihili #170]

Любо, Стоян и Силвия Борисова разговарят за разнообразните форми на употреба на тишината. Представят и различни подходи към мълчанието: естетически, етически, юридически, онтологически… Търсят разликите между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие и обсъждат редица въпроси, сред които: Защо едно от най-шумните права е правото ни да мълчим? Има ли звуци, които се измерват в отрицателни децибели? Възможна ли е тишината като дискурс? Но това, за което съжаляват, е че не можаха да обсъдят разликата между мълчанието на мъжа и мълчанието на жената. А разликата е съществена…
Ион [AI] [Vox Nihili #169]

Настоящият епизод стартира един нов експеримент: представяне на диалози на Платон по начин, който ги поставя в контекста на актуални съвременни проблеми, вълнуващи неговите наследници 25 века след смъртта му. Във фокуса на Любо, Стоян и Георги Гочев в днешния епизод е диалогът „Ион“ – един от сравнително кратките и считан за част от ранните диалози на Платон, който свързваме с темата за изкуствения интелект. По-конкретно разглеждаме способностите на рапсодите и опозицията между тяхното знание (цитирането на поетите в режим на изпълнителско „обезумление“) и знанието „а ла Сократ“ (търсене на истината в един отворен и непредвидим разговор между незнаещи).
Геноцид [Vox Nihili #168]

Днес разговорът е свързан с един широко използван термин: геноцид. Независимо, че 20-и век беше векът на геноцида, 21-и не се е отказал от него. Защо обаче трябва да внимаваме с тази дума, извън модите в медийното говорене, и какво стои зад разнообразните механизми на това престъпление? Какви са специфичните цели на извършващите геноцид и коя е причината за практикуването на толкова разрушително поведение? Търсейки отговорите на посочените въпроси Любо и Стоян преминават през „оголения живот“ (Агамбен) в концентрационните лагери и „агресивното Не-насилие“ (Бътлър) в опитите на грижата да спре войната.
Видеоигри и литература [Vox Nihili #167]

Продължаваме с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме с Еньо Стоянов в епизода.
Природа и възможност [Vox Nihili #166]

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: – Какво е природата и има ли нещо различно от нея?– Забравила ли ни е природата или ние сме забравили за нея […]
Етиката във видеоигрите [Vox Nihili #165]

Любомир Бабуров, Юрий Георгиев и Стоян Ставру обсъждат:– Има ли ограничения пред насилието във видеоигрите?– Как стоят злото и доброто във видеоигрите?– Защо липсват игри, в които точките да се […]