Podcast: Vox Nihili

Хармид (Баене) [Vox Nihili #187]

„Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ Платонови диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами :)
Чужденецът [Vox Nihili #186]

Днешният епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Днес ще говорим за "Чужденецът" на Албер Камю. Любо, Стоян и Дарин Тенев обсъждат кой е г-н Мьорсо, какъв е залогът върху „душата“ в рамките на наказателното производство, има ли място за литература в правото и още много други въпроси.
Деяния [Vox Nihili #185]

Днешният разговор е продължение на епизода „Съзерцания“. След като обсъдихa, съвсем не съзерцателно, vita contemplativa, този път Любо, Стоян и Валентин Калинов обърнаха внимание на човешките действия. В епохата на нестихващ активизъм и всеобхватна стопанска инициатива, светът е динамизиран от vita activa. Но равностойни ли са действията ни? Кои са действията, които ни правят хора? Как те се отнасят към бъдещето и политиката? Можем ли да предадем нашия свят на поколенията, които идват? До къде може да си позволим да забравим за войната и все още да говорим за „политика на мира“? Ще ни спасят ли правата на човека и свободата на движение на стоките и услугите? Слушайте и няма да разберете :)
Орестия [Майцеубийство][Vox Nihili #184]

„Орестия“ е антична трилогия, поставена от Есхил през 458 г. пр.н.е. и съставена от три части: „Агамемнон“, „Хоефори“, „Евмениди“. Тя е единствената трагедия от Античността, която е достигнала в пълния си вид до нас. Есхил проследява съдбата а потомците на Артей, а разговорът между Любо, Стоян и Дарин Тенев се съсредоточава върху третата част (Евменидите), където се разиграва съдебен процес срещу Орест, убил майка си Клитемнестра за това, че е убила великия войн Агамемнон – съпруг на Клитемнестра и баща на Орест. Какво се случва а този процес и как той е свързан с начина, по който днес търсим справедливост, може да чуете в разговора.
Куртоазия [Vox Nihili #183]

Що за причина е създала куртоазията и как трябва да се обича от дистанция? Какво прави един мъж рицар и защо свещеници и монахини се занимават с описанието на оргазма? Как любовта е намирала път през Средновековието чрез думите и образцовите обноски? Защо любовта трябва да се консумира не в сексуалния, а в речевия акт? На тези и други въпроси за странния и славен живот на трубадурите потърсихме отговор заедно с Николай Колев в този епизод на Vox Nihili. В него ще имате възможност да чуете десетки цитати от средновековни поеми, посветени на любовта и на правилата в отношенията между мъжа и жената. Когато вместо да се вдигат краката, стихове се четат на жената, повдига се определено цената…
Космос и … козметика [Vox Nihili #182]

Каква е разликата между космос и вселена? Как космосът и козметиката са свързани? Любо, Стоян и Петър Горанов обсъждат ключовата дефиниция за космос, според която той е „ограничена, затворена или още крайна безкрайност“. Космосът се върти в кръг, той е тяло, което се превърта в кръг, като това, че описва кръг, е аргумент в полза на неговата крайност. Разглеждат и още от този тип дефиниции в разговора: „… веществото, от което небето и звездите са съставени, се нарича ефир (етер); той е огневиден, чист, божествен елемент и бяга вечно по кръга. Етерът не е допълнителен, а основен пети елемент, наред с другите четири: земя, вода, въздух и огън. За разлика от космоса, Вселената е един „свят без център, направен незнайно за кого и защо и от кого“ (Петър Горанов).
Тимей [Образецът] [Vox Nihili #181]

Любо, Стоян и Владимир Маринов поставят на фокус „Тимей“ - диалогът, който се смята за образцов в творчеството на Платон. Въпреки, че може да се усъмним дали става въпрос за диалог или за скрит трактат, състоящ се от поредица от дълги речи. В него може да открием не само „правдоподобно“ описание на началото на света, предшествано от бърз преразказ на мита за Атлантида, но също така и подробни обяснения както за структурата на човешката душа, така и за предназначението на различните органи на човешкото тяло. Ако искате да разберете какво се крие в сърцето на световната душа, що за страж е сърцето в тялото и какво точно правят белият дроб и далакът, може да се насладите на този епизод.
РАЦИОТО: детективи и копелета [Vox Nihili #180]

Любо и Стоян се пренасят в света на романите на Агата Кристи и историите за Шерлок Холмс, които са неизменна част от представите ни за това как по логичен път може да открием извършителя на всяко престъпление. В престъпността няма нищо мистично и романтично, а поредица от очевидни за Разума парчета от действителността, съществуващи във формата на „находки“. Откриването (чрез наблюдение) и сглобяването (чрез заключение) на тези находки е „чисто“ логическо упражнение, при което дедукцията не остава място за никаква автентична онтология. Как от Ръсел стигнахме до Скуби Ду, д-р Хаус и накрая до събитията на Рацио, вижте в епизода.
Федон [Душата] [Vox Nihili #179]

„Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди учениците си, че не трябва да скърбят за смъртта му. Сократ казва и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен със сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди приятелите си, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример ще чуете в епизода.
Венецианският търговец [Vox Nihili #178]

„Венецианският търговец“ е пиеса на Шекспир от края на 16-и век, която може да бъде анализирана в множество различни направления. Любо, Стоян и Дарин Тенев избраха да се съсредоточат върху ролята на Порция (преоблечена като доктор по гражданко право), която консултира венецианския Дож относно приложението на неустойка, по силата на която евреинът Шейлок има право да получи един фунт месо от тялото на венецианския търговец Антонио, задето не му е върнал заетите от него 3000 дуката. В драматичния съдебен процес право и литература се срещат, за да създадат едно от най-енигматичните произведения в западната културна история.